Съвременното ежедневие е свързано с множество стресови ситуации, които могат да доведат до промени в нивата на различни хормони, включително и глюкокортикоидите, катехоламините, хормона на растежа и пролактина. Някои от тези промени са необходими за адаптацията на организма. От друга страна, в някои случаи, те могат да доведат до различни ендокринни заболявания, например болест на Грейвс, дисфункция на половите жлези, затлъстяване и други. Стресът може да влоши общото състояние и да служи за пусков механизъм за развитие на разични състояния, за които съществува предразположеност.
Активирането на оста хипофиза-надбъбречни жлези е съществен невроендокринен отговор към стреса, който подобрява адаптацията на организма. Стимулирането на тази ос води до отделяне на кортикотропин-освобождаващ хормон - CRF от хипоталамуса. Този хормон, от своя страна, стимулира отделянето на адренокортикотропен хормон - ACTH, 8-липотропин и 3-ендорфин. Нивата на тези хормони могат да се покачат между 2 и 5 пъти при стресови ситуации. Паравентрикуларното ядро на хипоталамуса е ключов елемент в отговора към стресови ситуации. Хормоните норадреналин, серотонин и ацетилхолин имат значение за неврогенната стимулация при секреция на кортикотропин-освобождаващ хормон.
Стимулирането на оста хипофиза-надбъбречна жлеза е свързано с отделяне на катехоламини. Това води до ускоряване на сърдечната честота, подобряване на кръвотока към мускулите, задържане на натрий, намаляване на чревната перисталтика, свиване на периферните съдове, повишени нива на глюкоза в кръвта, разширяване на въздухоносните пътища и поведенчески промени. Стресовите ситуации са свързани с бързо отделяне на вазопресин от паравентрикуларното ядро на хипоталамуса, както и отделяне на кортикотропин-освобождаващия хормон - CRH. Вазопресинът, от своя страна, стимулира секрецията на адренокортикотропен хормон от хипофизата, с което благоприятства функциите на кортикотропин-освобождаващия хормон.
Функциите на щитовидната жлеза се понижават при стрес. Наблюдава се намаляване на серумната концентрация на хормоните Т3 - трийоттиронин и Т4 - тетрайодтироксин при стресови ситуации. Това се дължи на намаляване на отделянето на TSH, поради действието на глюкокортикоидите върху централната нервна система. Нивата на хормона на растежа се повишават между 2 и 10 пъти при интензивно физическо натоварване. Този хормон притежава противоположно действие на инсулина и подобрява метаболитните функции. При стрес се наблюдава спад в серумната концентрация на инсулина. Това, заедно с повишените нива на други хормони, които имат противоположно на инсулина действие, може да доведе до стрес-индуцирано компенсаторно повишаване на нивата на кръвната захар.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3079864/
