Начинът, по който възприемаме заобикалящия ни свят след полунощ, се променя. Това предполага новоразработената хипотеза за ума след полунощ.

 

Според нея, когато сме будни през нощта, настъпват неврофизиологични промени в мозъка, които променят начина, по който си взаимодействаме със света, особено по отношение на действията, свързани с обработка на наградите, контрола на импулсите и обработка на различен вид информация.


 

Тези промени стимулират негативизъм, както и вредно поведение и взимане на неправилни решения без обмисляне на последствията, например злоупотреба с различни субстанции, проява на агресия, епизоди на самонараняване и суицидност.

 

Убийствата и престъпленията, които включват насилие са по-чести през нощта. Храната, която се консумира през нощта, също е особено нездравословна.

 

Тогава сме склонни да консумираме храни, богати на въглехидрати, липиди и преработка. Когато се яде нощем, по-често се приемат повече калории, отколкото са необходими.

 

Според специалисти невронатта активност на мозъка се променя в течение на 24 часа, което води до разлики в начина, по който мозъкът обработва различните видове информация и реагира на света.

 

Например склонни сме тенденциозно да възприемаме положително информация сутрин, когато циркадният ритъм е настроен към бодърстване. С приближаване залеза на слънцето и настройването за сън този позитивизъм постепенно намалява.

 

През нощта сме склонни да възприемаме получената информация като негативна или дори заплашителна.

 

Организмът ни нормално произвежда повече допамин през нощта, което може да повлияе върху системата за възнаграждение и мотивация и да увеличи вероятността от проява на рисково поведение.

 

В резултат на различните фактори през ноща, морогледът и възприятията могат да станат по-негативни и да доведат до предприемане на необмислени действия.

 

Направената хипотеза предполага провеждането на допълнителни проучвания, които да проверят по какъв начин се проявяват настъпилите в мозъка промени и как се променя мисленето.

 

Тези разкрития биха могли да доведат до нови стратегии за намаляване на тежките престъпления, разстройствата, свързани с употребата на забранени субстанции, самоубийствата и други видове вредно поведение.

 

Научният труд е представен в сп. Frontiers in Network Psychology.

 

Референции:

https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fnetp.2021.830338/full