Да поставиш правилната диагноза е основна задача в медицината. Това е от изключителна важност както за пациента, така и за лекаря. Точната и добра дефиниция на „врага“ е ключовата стъпка към избора на правилното лечение и постигане на възможно най-добрите резултати.


В основната си част медицината е не само изкуство, в което се отличават някои виртуози, а добре смазана машина, в която повечето болестни ситуации са описани и съществуват световни препоръки за добрата лекарска практика. По тях се водят и лекарите. Така пациентът получава точно това, което световният опит и анализ е препоръчал, а и лекарят от своя страна знае, че изходът от болестта на поверения му пациент зависи не само от него, а от най-добрите стандарти, по които се води.


Знае се, някои диагнози са достатъчно лесни за установяване – обстоен преглед в някои случаи е достатъчен, а в много други има и лабораторни изследвания, както и изобразителни, които подкрепят и завъшват диагностичния процес. С други думи, щом на рентгеновата снимка ясно се вижда, че бедрената кост е счупена, то каква е вероятността човек наистина да няма фрактура?



В психиатрията нещата не са толкова прости

Две са основните причини за това. Едната от тях е стигмата. За съжаление в съвременното ни общество все още поставянето на психиатрична диагноза е дълбоко стигматизиращо и това може да доведе до негативни последици за живота на болния – само по себе си, настрана от ефекта на заболяването. Това е явление, срещу което лекарите непрекъснато се опитват да противодействат.


От друга страна, психиатрията е област, която винаги работи със съвкупност от симптоми и прояви на болестта. Отсъстват категорични лабораторни или каквито и да е други методи на изследване, които силно да подкрепят или отхвърлят диагнозата. Това важи и за шизофренията.


Диагноза – шизофрения

Тя се поставя чрез изключване на някои по-леки психиатрични разстройства със сходни прояви, както и чрез изключването на органично-мозъчни заболявания, които биха могли да се представят с шизофреноподобни симптоми.


Тъй като диагностични тестове липсват, то разчита се изключително много върху анамнезата и статуса на болния.


Шизофренията е една от диагнозите на изключването. Преди поставянето ѝ трябва да бъдат отхвърлени възможностите за други медицински причини, които биха допринесли за появата на симптомите. При съмнение за соматично (телесно) или неврологично заболяване, трябва да се направят необходимите изследвания за изясняване на всеки конкретен случай.


Психотични симптоми (налудни мисли и халюцинации) могат да бъдат предизвикани от различни фактори, включително употребата или злоупотреба с психотични субстанции (халюциногени, амфетамини, кокаин, марихуана, алкохол), някои лекарствени вещества (кортикостероиди, леводопа, антихолинергици), някои инфекции, метаболитни и ендокрини заболявания, някои системни авотимунни заболявания като лупус, тумори, мозъчни инсулти и други мозъчни лезии, някои форми на епилепсия и др.


Сред рутинните тестове за изключване на такива причинители са пълната кръвна картина, анализ на урината, чернодробни ензими, серумен креатинин и урея, хормонални изследвания, тестване за сифилис и СПИН. 


В отделни случаи могат в съображение да влязат изобразителни методи като компютърна и магнитнорезонансна томография на главата.


В диференнциално-диагностичен план по-съществено е отграничаването на шизофренията от други психични разстройства – най-често това са шизоафективни, афективни, налудни и личностови разстройства.


Основно е разграничението от афективните разстройства с психотични симптоми. Диагнозата шизофрения не бива да се поставя при наличие на изразени депресивни или манийни симптоми, освен ако не е установено, че шизофренните симптоми са предшествали появата им.


Разграничаването на шизофренията от личностови разстройства от шизофренния спектър се налага само в случаите на хебефренната и простата форма на болестта. В този случай важно е прогресирането на негативните и дезорганизирани симптоми, което ясно отличава промяната на личността на болния, за разлика от личностовите разстройства, при които промените са по-леки и по-стабилни.


Правилната диагноза нерядко при шизофренията е динамичен процес и се достига до нея чрез продължително наблюдение развитието на пациента във времето. На нея се облягат подходящото лечение и реалистичните очаквания.