Дисоциацията представлява един истински континуум

 

Установено е, че при всеки един здрав възрастен може да има дисоциативно преживяване, без да има характерно заболяване или клинични изяви, пояснява д-р Ан-Катрин Перно-Масон, детски психиатър от болница Трусо в Париж.


 

Тези ситуации могат да се случат в ежедневието, без да ги осъзнаваме. В колата например всеки може да се озове пред своето място за паркиране, без да си спомня, че е шофирал.

 

Това се обяснява с факта, че част от мозъка е функционирала и ни е позволила да извъшрим тези действия, а останалата част от мозъка е останала изключена и не е имало взаимодействие между двете части в този момент.

 

В този случай това е изолирано преживяване

Нещата са много различни при повтарящата се психотравма. Повтарящите се психотравми имат негативно влияние върху функциите на мозъка и когнитивните способности. 

 

Тези травматични събития намаляват мисловните и функционалните способности на мозъка, тоест той все по-малко успява да интегрира различни когнитивни, емоционални и физически процеси в едно функционално цяло и да прави връзки между тях.

 

Тъй като няма единно и осъзнато самовъзприятие преди 5-6-годишна възраст, повтарящите се травми преди този времеви диапазон ще нарушат процесите на интегриране и обработване на информацията от мозъка, пояснява д-р Лорънс Карлуър, невролог в Университетския болничен център в Кан, Франция, психотерапевт и изследовател в Националния институт по здраве и медицински проучвания.

 

Това може да се види и при резултатите от образната диагностика, обяснява д-р Стефани Халфа от Лаборатория по когнитивни невронауки, Марсилия. Дейността на хипокампа, който играе ключова роля в запаметяването, в ориентацията във времето и в пространството, е значително намалена, с което се обясняват когнитивните затруднения при засегнатите пациенти.

 

Когато травмите се повтарящи се и стресът въздейства продължително време върху мозъка, префронталната кора намалява функционалните си способности и се установява увеличаване на дейността на бадемовидното тяло, което е свързано с възприемането на заплашителни ситуации от околната среда. 

 

От проучване, публикувано в British Journal of Psychiatry през 2018 г., се предполага, че диагностичните подходи, използващи напредъка на образната диагностика, могат да разграничат хората с дисоциативни разстройства от здрави хора с по-голяма точност от очакваната.

 

Несъмнено ще се правят още проучвания в тази насока с цел намаляване на времето, необходимо за диагностициране на тази сложна патология.

 

Източник:

www.lefigaro.fr