Чували ли сте за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност? По-често за това разстройство се говори в детска възраст, но то се среща и при възрастните. При тях симптомите не са така очебийни, като при децата – за разлика от малчугана, възрастният все пак ще се въздържи да застане буквално с главата надолу. Но вероятно ви е правило впечатление при даден познат, как като върши нещо създава излишно много шум, дразнело ви е колко неорганизирани могат да бъдат някои хора за елементарни дейности и ви вбесява, когато системно някой закъснява...

Е, всички тези белези, може да са проява на синдрома.

За да се различат все пак от характерни черти за дадена личност, е необходимо неговото по-дълго познаване. Когато са симптом на синдрома, изглеждат нетипични и странни за поведението на същия човек. Проявяват се при хора, които в детството си са страдали от хиперактивност, за разлика от тревожността и депресията, които могат да се изяват за първи път във всяка възраст.

Все още причините за дефицита на вниманието и хиперактивността не са напълно изучени. Предполага се, че роля играят генетични фактори, въздействие оказва околната среда, излагането на токсични вещества като цигарен дим, употреба на алкохол и други, включително в периода на пренатално развитие.

Засегнатите от синдрома деца – тъй като критериите за поставяне на диагнозата са определени за детска възраст - се отличават със силна разсеяност и натрапливо фантазиране. Те се движат постоянно, не могат да стоят кротки и спокойни дори за кратко време. При възрастните тези прояви са малко „притъпени“ и видоизменени. Вероятно въпросната личност, непрекъснато си играе с химикалка или друг предмет в ръцете, от работното й място постоянно се чуват шумове – скърцане на стол, излишно тракане на клавиатура, потропване на обувка в под или преграда, пукане на балончета при дъвчене на дъвка, от взимане и оставяне на предмети и пр.

Имайте предвид, че синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастните се разпознава трудно дори от специалист.

От друга страна, заради нарастващото число отговорности при възрастните, симпомите са по-очевидни и с по-сериозни последствия. Те определено създават повече лошо впечатление за околните, отколкото да влияят на засегнатия. Изключение прави единствено неспособността за организиране, което се отразява на качество на живот на хиперактивния възрастен.
    
Отличителен белег, който им пречи да имат сериозно кариерно развитие, е неумението да приоритизират задачите си според степента им на важност. Често при такива възрастни се получава, че се „замотават“ и отделят прекалено много време за незначителни проблеми или странични дейности, докато пропускат решаването на други много по-спешни и важни. Не успяват да изпълнят дадено задание в срок, което не е инцидентно.
    
Тъй като страдат от неспособността си да се концентрират, те трудно се приспособяват да работят в многолюдни офиси, където непрекъснато звънят телефони, провеждат се разговори и пр., от което не могат да изпълнят поставените им задачи.
    
Отново заради дефицита на внимание, им трябва много време, за да се захванат с изпълнението на поставена задача. Не са в състояние да подходят към материята задълбочено, за да разрешат даден проблем или стигнат до някакво полезно заключение. Естествено, това засяга не само работата им, но и всички останали сфери на живот – интимни взаимоотношения, възпитание на поколението, отношения с родителите, приятелите и т.н.

NEWS_MORE_BOX



Обикновено винаги закъсняват. И това не е заради нежелание да бъдат точни, а заради неспособността да преценят колко време им е необходимо, за да стигнат до някаква крайна точка и приключат с текущите си занимания навреме. Например, едва тръгвайки на път, се приготвя багажът, установява се, че липсва подходящо облекло и че не е закупен билет за пътуването. Тези хора обикновено не са наясно и трудно могат да преценят колко време отнема изпълнението на някаква дейност.
    
Заради неспособността си да се организират, хиперактивните възрастни обикновено страдат и от постоянна тревожност, която пречи и на пълноценната им почивка. Това ги прави раздразнителни, нервни и постоянно напрегнати.

Вероятно ви е направило впечатление, че въпреки многократното повтаряне и напомняне на нещо, се оказва, че съответната личност отново е пропуснала или забравила за съответния предмет на дейност. Това се дължи на влошената способност да слуша и участва пълноценно в разговорите. Обикновено все се получава така, че съответната личност или не е изпълнила или погрешно е разбрала дадена задача.
    
Като резултат от постоянната непрегнатост и провали, избухването се оформя като характерна черта в поведението.
    
Неспособността да контролират собствените си емоции се отразява и на взаимоотношенията им с най-близките. Характерни са честите брачни проблеми и разтрогване на сериозни връзки.
    
Друг отличителен белег в поведението на тези личности е безразсъдното шофиране. Това включва висока скорост и нарушения. По тяхна вина често стават пътнотранспортни произшествия.