Няма човек, който да не е изпитвал тревожност в една от многото ѝ форми. С течение на времето еволюцията усъвършенства тревожността като механизъм за оцеляване. Тя формира част от отговора на мозъка към външни въздействия – „бори се или бягай“.

 

Сърцето започва да работи по-учестено, може да се почви чувство на гадене, тялото се приготвя за действие.


 

Тревожността е естествен отговор на тялото, но може сериозно да повлияе психичното състояние на някои хора. И вместо да бъде защитен отговор, който да помага в критични ситуации, тревожността се превръща в товар, който нарушава ежедневието на страдащия. Когато даден човек е склонен към тревожност, при него лесно може да се развият и други психични разстройства като депресия.

 

Отвъд психичното здраве, тревожността може да има и физически ефекти. Доказано е, че тревожността може да е причина за сърдечносъдови заболявания.

 

По данни на Американската психиатрична асоциация един от всеки петима американци страда от тревожност.

 

Наскоро беше проведено проучване как глутамата влияе на тревожността. Глутаматът е амино киселина и невротрансмитер в мозъка. В последните години проучванията подсказват, че глутаматът може да има общо със състоянието тревожност. Намаляване нивата на глутамат в мозъка изглежда, че увеличават тревожното поведение.

 

Ролята на глутамата като част от тревожността не е изяснена до край. Има проведени и други проучвания с противоположни заключения. А именно намаляване активността на глутаматните рецептори водят до намаляване на тревожността.

 

Едно от последните проучвания е провеждано с мармозетки. Представен им е непознат човек. Както се е очаквало те започват да стават тревожни. В този момент са измерени нивата на глутамат в хипокамупса. Те били силно занижени.

 

След това учените изкуствено завишават глутамата в мозъка на маймуните. Те констатират, че веднъж достигнали нормални нива на глутамат, мармозетките показват намаляване на безпокойството и тревожността.

 

Този експеримент дава доказателства на учените за връзката между тревожността при приматите и ниските нива на глутамат в мозъка и след като се повиши глутамата, тревожността намалява.