Субективна истина или измислена реалност? В някои случаи, тези две понятия могат почти да се припокриват, в други - да бъдат безкрайно далечни едно от друго. Понякога обаче разминаването между обективната истина и измислицата е очевидно. В тези случаи, медицината има своите наблюдения и разграничава норма от патология по отношение на истинността на споделяната информация.

 

Закрепването на измислицата като патологичен модел в поведението на даден човек се нарича фантастична псевдология или митомания. Разликата между "нормалните" епизодични измислици и митоманията е, че последната се е превърнала в начин на съществуване чрез изфабрикуване на фантастични лични истории, които се разказват на обкръжението.


Какво е характерно за фантастичната псевдология?

  • Историите, които се разказват са изключително заплетени, дори нелепи, но винаги са на границата между разобличаващата фантастика и приемливата възможна житейска реалност.
  • Наблюдава се тенденция в историите лицето да бъде или "герой", или жертва на обстоятелствата.
  • Историите се измислят не от страх, нито с цел облагодетелстване, не са провокирани и идват отвътре. В контекста на живота на лицето и ситуациите, в които си измисля, поведедението на страдащите от митомания изглежда безсмислено.
  • При конфронтация и усещане на измислицата от околните, лицето приема доводите им, неохотно отбелязвайки, че или те или той/тя са разбрали/разбрани погрешно или измисля нови истории, допълнително объркващи казаното.
  • Състоянието е хронично, не се провокира от житейски ситуации, социално или семейно напрежение, не се дължи на илюзии, халюцинации или психоза.
  • Върху разказването на измислици трудно се оказва съзнателен контрол. В този ред на мисли, митоманията не е толкова въпрос на избор, колкото е компенсаторна проява на психически проблем. Въпрос на избор обаче е проблемът да бъде осъзнат от лицето или близките и да се потърси компетентна помощ.
  • Страдащият от митомания може както да осъзнава неистинността на разказваните от него истории, така и да вярва в тях, дори да има фалшиви спомени.

 

Фантастичната псевдология не е официално признато заболяване сама по себе си. Тя обаче е симптом и понякога се наблюдава в клиничната картина на някои психични заболявания като личностовите разстройства. В други случаи, митоманията се проявява самостоятелно.

 

Състоянието влошава социалното функциониране на личността. Чрез заблуждаващото си поведение страдащият от митомания често отблъскава хората от прякото си обкръжение. Това води до неудовлетвореност от живота и задълбочава порочния кръг от измислици, които правят ежедневието по-интересно. В най-тежките си форми митоманията може да доведе до проблеми с правосъдието.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Все още малко се знае за това къде са локализирани промените в мозъка при пациенти, страдащи от фантастична псевдология. Някои научни изследвания асоциират увеличаването на бялото мозъчно вещество в определени мозъчни области с предразположеност към отключване на митомания.

 

В лечението на състоянието основно място заема психотерапията. Данни за медикаментозно повлияване липсват.

 

В заключение, може да се каже, че страдащите от митомания не са винови за своето състояние. В този ред на мисли, ролята на близките не се състои в това да им вменят вина, а да им дадат сила да излезнат от порочния кръг на фалшивата реалност.

 

Осъзнаването на това, че има неадресиран проблем, произлизащ от вътрешния свят, е първата стъпка в посока решаването на този проблем. Хората, страдащи от митомания, трябва да разберат, че мнението на другите за живота и стойността им не ги определя. Само тогава те могат да видят колко жестоко се самонаказват, измисляйки си фалшива социална идентичност, която наранява и воюва с вътрешната им природа. Пожелаваме им да се помирят с тази част от себе си и така да се помирят и със света!