Парадоксално е това, че социалната тревожност, или социалната фобия, е най-честото, но за сметка на това – най-рядко разпознаваното състояние от групата на тревожните разстройства. В тази група то си прави компания с тежки състояния като генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, обсесивните компулсии – болести с малко или повече разпознаваеми симптоми.


На техния фон обаче социалната фобия е тази, която е най-инвалидизираща за пациента.

 


Болестта, поощрявана от обществото

Две са основните причини пациентите, страдащи от това заболяване, да не намират адекватна помощ.


На първо място, тяхното поведение се разпознава често от околните като положителни черти на характера. Болезненият срам и социалните затруднения на тези болни се разчитат често от авторитетните фигури (учители, родители) погрешно като свенливост, скромност и смиреност.


Ето защо, особено в една по-строга обстановка, психичното разстройство може да бъде не само неразпознато, но и похвалено и поощрявано.


На второ място, поради самото естество на страховете на тези болни, за тях е много трудно да потърсят помощ от специалист и да установят и поддържат стабилни отношения с него.

 

Причините

Социалната фобия, с нейната разпространеност от около 10%, е третото по честота психиатрично разстройство след депресията и алкохолизма.При наличие на засегнат близък, рискът от развитието му допълнително нараства три пъти. Връзката в този случай е двупосочна, тъй като освен евентуална наследственост, близките – особено родителите – са основният поведенчески модел за развиващото се дете. 


Когато родител демонстрира поведение с черти на социална фобия, детето може лесно да придобие представата за обществото като враждебен и плашещ обект. Друг възпитателен модел, предразполагащ към поява на социална фобия е излишното контролиране на средата, в която израства детето.


Установено е, че на генетичната предразположеност се падат 30-40%. Открити са редица функционални изменения в мозъка, свързани с изявата на симптомите, основно в невротрансмисията чрез норадренергични, серотонинергични и допаминергични механизми.

 

Проявите

Болестта дебютира обикновено рано – още в детска възраст – до второто десетилетие.


Ако съществува „вечен двигател“ то това е този на социалната фобия – симптомите са самоподхранващи се и образуват порочен кръг, от който без лечение спонтанно подобрение не се наблюдава.


Болните смятат, че ще бъдат наблюдавани, оценявани и унижавани от околните и това предизвиква силен страх, довеждащ до видими прояви:

  • Изчервяване, изпотяване, треперене на ръцете
  • Нервност, подкосяване на краката, пресъхване на устата, затруднен говор

Болният се опасява, че тези прояви ще го злепоставят, което го прави още по-неуверен.


Пациентите осъзнават, че страховете им са неоснователни и прекомерни, но ги отдават на характера си. Повечето са засегнати от ограничена социална фобия, която се изявява в определени ситуации (например сценична треска). Генерализираната форма на заболяването обаче може да обхване почти всички дейности от ежедневието, свързани с общуване с хора.

 

NEWS_MORE_BOX


Социалната тревожност е опустошително и травморащо състояние, което не позволява на 50% от засегнатите да завършат средното си образование, а 20% довежда до нуждата от социално подпомагане, тъй като са неспособни да работят. То отнема на пациентите възможността да разгърнат потенциала си в личностен и професионален план.


Когато пациент попадне в силно смущаваща го ситуация, то той е възможно дори да разгърне пристъп на паническа атака.

Защо лечението е важно?

Както се спомена, без лечение ремисии не се наблюдават. Самоизключването от обществото е едно от най-инвалидизиращите състояния за човека, защото именно в контактите с другите той се изявява като личност.


Лекарствената терапия трябва да продължава най-малко две години без прекъсване. Независимо от постигнатите резултати, шансът за рецидив след спиране на лечението е много висок.


Приемът на медикаменти задължително трябва да се подкрепи от когнитивно-поведенческа терапия, която често е и водеща в лечението.


Ако подозирате че Вие или близък сте засегнати от социална фобия, не се колебайте да потърсите помощ. Бариерата, която стои между болния и останалите е преодолима!