Животът в градовете до момента се свързва с повишен риск от развитие на шизофрения и други психични състояния.

 

Ново проучване публикувано в JAMA Psychiatry не наблюдава града като рисков фактор за развитие на шизофрения или че хората с диагностицирани психични разтройства се преместват в градове, търсейки по-добър достъп до здравни услуги.


 

Това изследване насочва към възможността генетичните вариации да предизвикват склонноста на човек с психично заболяване да избере определено място за живот.

 

Един от главните автори на проучването е д-р Джеси Максуел от Института по психиатрия, психология и невронаука към King's College London.

 

Учените използват генетични данни от UK Biobank на 385 793 участника на възраст между 37 и 73 години.

 

Те изчисляват полигенетичния риск при всеки отделен човек с различно психично състояние. Този риск оценява генетичната засегнатост на целия геном на всеки индивид, вместо да го анализира на ниво отделни гени.

 

Връзката с моментото жилище на участниците и това, къде са се преместили е анализирана с помощта на адресната история и географското разпределение на гъстотата на населението в Обединеното кралство въз основа на данни от преброяването от 1931 до 2011 г.

 

Проучването разкрива по-висок генетичен риск от шизофрения, биполярно разстройство, анорексия, разстройство от аутистичния спектър и по-нисък генетичен риск за синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност при тези, които са се преместили от селските в градските райони, в сравнение с тези, които са останали в районите на селата.

 

Откритията от това проучване показват, че генетичните вариации, отговорни за някои психологически разтройства, могат да допринесат за избора на околна среда, в която се намира съответният човек.

 

Това не означава, че самата среда не оказва влияние върху състоянието му, но предполага приложението на по-интегрирани подходи при изследване на причините за различните психиатрични състояния.

 

Също така, невинаги при податливите към заболяването става дума за по-висок риск от неговото развитие - например в градовете се местят и хората с по-нисък генетичен риск за поява на хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието.

 

Източници:

https://jamanetwork.com/journals/jamapsychiatry/article-abstract/2785027