Миналата година учени откриха връзка между посттравматичното стресово разстройство и наличието на системно предвъзпалително състояние или хронично заболяване, но друго освен заключението, че при психичното заболяване се откриват повишени нива на възпалителни маркери в кръвта не бяха констатирани.
Друг екип тази година допълва пъзела, като изказва предположения за съществуването на комплексна връзка между постравматичното стресово разстройство, генетични фактори и възпалителен процес в организма.
Според водещия автор на изследването д-р Хедър Руш от National Institute of Nursing Research kd САЩвъзможностите, които дават съвременните технологии в генетиката за точното откриване на биологичните механизми, заложени в посттравматичното стресово разстройство, са вдъхновяващи.
Психотерапията и медикаментозното лечение са методите, които на първа линия се ползват за овладяване на разстройството, но те не показват ефект при всеки пациент. Учените се надяват, че изучавайки механизмите за развитие на разстройството на генетично ниво, ще могат да открият терапия, която да действа успешно и бъде с по-малко странични ефекти от настоящите.
Посттравматичното стресово разстройство трудно се разпознава, тъй като симптомите му припокриват тези на редица други ментални и телесни състояния. Когато обаче разстройството не е разпознато, пациентите не получават адекватната помощ, от която се нуждаят. Откривайки генетична връзка при изявата му, учените могат да разработят тест, с помощта на който диагнозата да се поставя вярно и съответно се изписва правилното предписание.
При проучването си екипът изучава и сравнява данните на 39 военни, страдащи от посттравматично стресово разстройството и 27 други без такова. Доброволците преминават през психиатрично обследване и кръвни изследвания в началото и края на едно тримесечие. Те откриват, че при тези, които страдат от повторно преживяване на травматични спомени и кошмари, има наличието на генетичен фактор, докато такъв не се открива при изявата на други симптоми на постравматичното разстройство като когнитивен дефицит, депресия, раздразнителност, които са срещани и при други състояния.
Научният екип открива връзка между натрапливите мисли и повишена експресия на гени на имунния отговор, които се нормализират при подобряване на симптомите. От еволюционна перспектива, има логика отговорът на заплахата да работи в тандем с имунния отговор – това което те плаши, е много по-вероятно да те нарани, тълкува д-р Руш пред PsyPost.
В момента екипът повтаря проучването в по-голяма извадка. Учените се надяват с помощта на съвременните технологии да изучат двата открити гена и намерят нови неидентифицирани, които са с отношение към отключването на посттравматичното стресово разстройство.
Крайната цел на изследователите е да разработят генетични тестове, които да покажат при кои преживели травма хора има риск от развитие на психичното заболяване, а това дава възможност правилна насока при лечението. Също така, учените планират разработването на обективни маркери за оценка на реакцията на пациента към предприето лечение, за да може то отрано да се прецизира.
Засегнатите от посттравматично стресово разстройство обикновено проявяват склонност към развитие на сърдечносъдови и стомашно-чревни заболявания, които са обвързани с възпалителния процес.
Лечението на тези пациенти е насочено на първа линия към овладяване на психичните симптоми, но наличието на генетична връзка с имунния отговор предполага необходимост от по-обхватен подход за справяне със заболяването.
Нарастващият интерес към алтернативните терапии при посттравматично стресово разстройство, като йога, медитация и други, не са безпочвени, смята д-р Руш. Възможно е при промяна на хранителния режим и физическата активност да се получи благоприятен противовъзпалителен ефект.
Резултатите на изследването дават основание за търсене на нова линия терапевтици, които да влияят на определени маркери на възпалението, вследствие и на което да се постигне подобряване на психичните и биологични резултати.
Изследването е представено в Science Direct .
