Разкрити са специфичните неврони в мозъка, които загиват при пациенти с болест на Паркинсон.

 

Болестта на Паркинсон е едно от най-често срещаните неврологични заболявания. Характерна е бавно прогресиращата дегенерация на клетки от централната нервна система.


 

Разграждането на допаминовите неврони в областта на мозъка, наречена substantia nigra pars compacta, е основен отличителен белег на болестта на Паркинсон.

 

Допаминът регулира настроението, познавателните способности и двигателния контрол. Загубата на този вид клетки мого често води до симптоми, които включват тремор, депресия и когнитивен спад. 

 

В ранните стадии на заболяването не всички неврони в substantia nigra pars compacta са засегнати. Някои клетки загиват в ранните стадии на заболяването, докато други остават непокътнати. Това означава, че някои нерони са по-податливи на дегенеративни промени в сравнение с други.

 

За да разберат причината, учени преглеждат общо 22 048 мозъчни клетки на 10 пациенти с Паркинсон или друга форма на деменция, както и на осем души без когнитивни разстройства.

 

При преглед на генната експресия на тези клетки са разкрити 10 субпопулации от допаминови неврони в различни части на substantia nigra pars compacta.

 

Различните видове клетки са идентифицирани и локализирани с помощта на технология за проверка на генната експресия в целия геном, наречена Slide-seq.

 

Една от тези групи клетки е локализирана основно във вентралната област, където обикновено се наблюдава дегенерацията на неврони при деменция.

 

При пациентите с напреднала болест на Паркинсон и деменция, които са включени в проучването, е разкрита липсата на този вид нервни клетки, експресиращи AGTR1 гена.

 

Това, заедно с повишената регулация на някои гени, предполага, че тази субпопулация от клетки е първата, при която настъпват нарушения в резултат на невродегенеративни заболявания.

 

Необходимо е провеждането на допълнителни изследвания, с помощта на които може да се разработи ефективно лечение при болест на Паркинсон.

 

Информация зе публикувана в сп. Nature Neuroscience.

 

Референции:

https://www.iflscience.com/

https://www.nature.com/articles/s41593-022-01061-1