Груповата терапия има дълга, богата история в сферата на психичното здраве. Има различни видове групи - за подкрепа, за психодрама, обучителни и т.н.
 
На запад груповата терапия е широко разпространена - в университети, болници, агенции за психично здраве, църкви, комуни и т.н. В България, с изключение на психодраматичните групи, групите за подкрепа тепърва прохождат.
 
Груповата терапия е често неразбрана. Това е така, първо, защото има много терапевти, които нямат опит в груповата динамика, и, второ, заради често пародийното ѝ представяне в поп културата и възприятието на някои клиенти, които смятат, че не биха били способни да се отпуснат пред толкова много хора.
 
Всеки човек би могъл да участва в групова терапия. Групата е за всички, защото тя имитира живота. Ежедновно се намираме в различни социални групи - на работа, на училище и т.н.
 
Една от целите при групова терапия е да подобрим начина, по който се свързваме с другите, да установим здравословни граници, да се научим да изразяваме своите чувства и да отстояваме своите нужди. Има групи за зависимост, гняв, личностно развитие, депресия, хронична болка, тревожност, социални умения и други. Тези  разнообразни групи са изключително полезни и изследванията показват, че най-голямо подобрение има при клиентите, при които се комбинира индивидуална и групова терапия.
 
Има няколко разлики между груповата и индивидуалната терапия. Като начало, груповата терапия е с по-достъпна цена. Освен това, груповата терапия се доближава много повече до реалния живот в сравнение с индивидуалната сесия. В една добре водена група може да има полезна конструктивна обратна връзка, изследване и експериментиране, защото членовете на групата се учат един от друг. Още повече, че психотерапевтът може да види как реално клиентът реагира в социални ситуации, вместо да разчита на това, което клиентът твърди в сесия.
 
Едно от предизвикателствата на груповата терапия е конфиденциалността. Важно е водещият на групата да е наясно относно това как се процедира с информацията на присъстващите. Понякога може терапевтът да прецени да не се споделя информация, която би идентифицирала клиентите извън групата или да има условие, ако се споделят неща извън групата, да бъдат споделяни на следващата среща. Правилата за комуникация, закъснения, прекъсвания, ползване на телефон и т.н. са изключително важни за добрия процес и е добре да бъдат съгласувани с членовете на групата.
 
Когато водя групова терапия, преди всичко се срещам с всеки индивидуално, за да преценя дали е готов да се включи в група. Например, ако даден клиент е със суицидни мисли и все още няма уменията да се справя с критика, мога да преценя, че не е безопасно да участва в групата.
 
В началото на групова сесия всеки прави кратък „чек ин“ – проверка относно това как се чувства по време на сесията. По принцип фокусът е върху „тук и сега” - чувствата, реакциите към другите членове, езика на тялото и сегашните предизвикателства, с които се сблъскват членовете на групата. Често има тема на деня, като самотата или емоционалната зависимост.
 
Когато хората в групата се отпуснат и започнат да общуват по-свободно, водещият може да види техните модели на поведение, които имат в живота си извън групата и да започне по-късно работа с тях по нездравословните аспекти.
 
Всеки лидер на група има свой стил, като някои са по-разчупени, други спазват строго определена структура и това, разбира се, променя динамиката в групата. Има много предимства, когато групите са водени от двама водещи, защото те могат да се коригират взаимно, да обслужат по-голяма група и ако са от различен пол, да наблюдават как клиентите реагират на техния авторитет. Групи като клуба на анонимите алкохолици, които следват 12 определени стъпки също са изключително полезни в комбинация с индивидуална терапия.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Имам много примери за групова динамика от групите, които водех в САЩ. Много често членовете на групите приемат роля, която вероятно имат в семейството си. Например често присъства „медиаторът“, който помага във воденето на групата и се опитва да бъде гласа на разума; присъства „доминиращият“, който, ако е оставен, би говорил през цялото време, защото се чувства комфортно само, когато има пълен контрол. Има хора, които се изживяват като „жертвата“, чувстват се комфортно, когато се оплакват, но не и когато трябва да поемат отговорност. Може да се наблюдава как човек, който се чувства като жертва, бързо се сближава с човек, тип „спасител“, моделирайки нездравословни връзки от реалния им живот, които би следвало да бъдат изследвани от водещия. Опитът е изключително важен, защото водещият трябва да преценява кога е уместно да говори с клиент след групата, кога е уместно, ако се наложи да изгони клиент и т.н.
 
Често има клиенти, които на пръв поглед изглежда, че постоянно се заяждат с другите, присмиват се на методите на водещите, но често зад това се крие страх, гняв и уязвимост. Когато такъв тип клиент види, че не е отхвърлен, че въпреки държанието си е приет, той или тя често променят поведението си и започват да водят по-здравословни връзки.
 
За мен груповата динамика е изключително ценен метод в психотерапията, защото може да осигури безусловната подкрепа, която клиентът не е получил като дете в семейството си. Водила съм различни видове групи: за управление на гнева, група за зависимости и група за емоционално здраве. Динамиката много зависи от броя и типа участници. Оптималната бройка хора за двучасова група с един водещ е 8. Динамиката зависи много от това дали групата е затворена, тоест с едни и същи участници или всеки път или отворена за нови членове. И двата типа групи имат плюсове и минуси, но като цяло групата е чудесен начин човек да поддържа своето емоционално здраве. Групите са отличен начин човек да подобри начина, по който се справя в интимните си връзки и конфликти.