Гризането на нокти, скубането на косата, дращенето на кожата и ред други привички, които правят лошо впечатление и вбесяват близките не са случайни. Известно е, че тази форма на репетитивно поведение се е появила някога при израстването вследствие на силен стрес по време на създаване на ново умение. И ако сте забелязали у тези хора, или по себе си, лошата привичка се появява механично отново при всяко по-силно напрежение, дори когато бихме го определили като тонизиращо.

Канадски изследователи от университета на Монреал допълват, че досадният навик се проявява и при скука или досадно занимание, но никога по време на отпускане или разтоварващо и любимо занятие. Извода си те правят въз основа на изследване, което предприемат с участието на 24 души.

Въпреки че гризането на ноктите, „чопленето“ на кожички и други подобни навици са индикатор за изпитването на дистрес, те показват и стремеж за удовлетворение и получаването на възнаграждение, казва водещия учен Киерон О`Конър.

Участниците в експеримента е трябвало да споделят на изследователите всички емоции, които изпитват по време на различни симулации. Освен на стрес, който бил предизвикан от гледане на запис от самолетна катастрофа в подробности, те били оставяни сами и в неведение  в стая за известно време. За да засекат включването на досадната привичка, доброволците били подвеждани за характера на предстоящо задание, което предварително било определяно за лесно и не отнемащо време или обратното.

NEWS_MORE_BOX



Резултатите показали, че при изпитване на скука или затруднение, още повече безсилие, хората, имали някога репетитивно поведение, изпитват импулсивно силно желание да упражнят навика си, но в същото време никой от тях не страдал от проблема по време на релакс.

Това според учените показва, че гризането на ноктите и подобните навици не са просто вследствие на „нерви“. Според тях „грозните отклонения“ издават личности черти от характера като склонност към перфекционизъм, което означава, че в повечето случаи тези хора не са в състояние да се отпуснат и спокойно да изпълнят поставената задача с нормално за другите темпо, пояснява О`Конър. Поради тази причина те често изпитват неудовлетвореност, нетърпеливи са и недоволни при непостигане на целите, а скуката направо ги измъчва.

За да се справят с лошия си навик, от полза би могло да им бъде овладяването на всякакви техниките за самоконтрол, контрол на негативните емоции, гнева и раздразнителността.

Преди години изследователи предполагат, че за трихотиломанията вина могат да имат генетични мутации. От това психично разстройва, при което има неконкролируемо желание за скубане на косата, страдат около 4% от хората по света. Резултатите от репетитивното поведение са плашещи и стигат до оплешивяване. Навикът е придружен от изпитване на силна тревожност, тежка депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, синдром на Турет.
Въпреки че преобладаващото схващане е, че вредните привички се появяват вследствие на грешки във възпитанието, новите данни показват и наличието на биологична основа за възникването им, заключават учените.

Изследването е публикувано в Journal of Behavior Therapy and Experimental Psychiatry.