Слухът може да е понижен леко, умерено, средно и тежко, до пълната му загуба.


Докато за възрастния човек загубата на слуха води до ограничаване на работоспособността му, трудности в общуването, последствията при децата са още по-значителни.


Децата усвояват умението да говорят като подражават на чутото от възрастните. Добрият слух е задължително условие за нормалното психично и речево развитие на детето.


Различават се вродена и придобита след раждането глухота. Вродената е вследствие на нарушаване на формирането на органите на слуха в зародиша. Придобитата е в резултат на увреждане на нормално развитите органи на слуха заради неблагоприяно въздействие на външни фактори.


Разглеждат се наследствена и ненаследствена глухота и загуба на слуха.


Половината от случаите на глухота и загуба на слуха са наследствени. Една четвърт са ненаследствени. Причините за останалата една четвърт не са известни.


Придобитата глухота в голям процент се проявява в зряла и напреднала възраст.
 

Причините за придобита загуба на слуха се дължат на увреждане на органите на слуха при инфекциозни заболявания, травми на ухото, мозъка, токсични вещества включително и лекарства, шум, туморни заболявания и др.


Вродената ненаследствена глухота е вследствие на увреждане при развитието на органите на слуха на ембриона. Обикновено дължащи се на прекарани инфекции по време на бременността като рубеола, сифилис, цитомегалия, прием на лекарства, натравяне, радиация.


Наследствената глухота се проявява в резултат на дефекти в гените, отговорни за развитието на органите на слуха. Тези генетични особености вече се носят от родителите и само се „копират“ при детето. Наследствеността може да се прояви и през поколение.
В 60 % от случаите на вродена глухота е унаследена.


Дали ще се появи глухотата зависи дали е наличен доминантен ген.  Рецесивните гени се проявяват само, когато детето получава и от двамата си родители по един, т.е. при него се получава двойка рецесивни гени. 


Глухотата също може да се разглежда като доминантна и рецесивна.


При наличие на един рецесивен ген, носителят му обикновено не подозира проблема. Всеки един на 100 души е носител на рецесивен ген.


Продължение на материала очаквайте скоро.