Втора част на материала


Глухотата или тежкият слух са сериозен проблем, който изисква усилия от страна на родители, близки, лекари и социални педагози за подобряване положението на детето. Най-ефективният начин за решаване на част от проблема е посредством профилактичните методи.


Налага се добро познаване на родословното дърво и заболяванията, които се проявяват в рода.


При повтаряне на случаите на глухота консултацията с генетик при планиране на бременност ще е само от полза.

Силно се препоръчва да се следи развитието на детето в кърмаческа и ранна детска възраст.


Когато детето посещава ясла, градина следва родителите да поддържат контакт с медицинските сестри (в яслите) и педагозите относно нервно-психичното му развитие спрямо връстниците му.


Следва да се обърне внимание и съответно да се потърси специалист, когато:

  • кърмачето не обръща внимание на по-слабите звуци и шумове,
  • детето не концентрира вниманието си дори за минути при шумов или звуков дразнител ,
  • детето има неясна, несвързана реч или въобще не разговаря,
  • винаги се приближава до звуковия източник, усилва звука.



При преглед от специалист ще се установи дали действително детето има нарушение на слуха.



В някои случаи се изисква повишено внимание към способностите на детето. Това се налага при:


  • случаи на загуба на слуха в детска възраст на членове на семейството,
  • заболяване от рубеола или контакт с болен от рубеола по време на бременността,
  • заболяване през бременността или изостраняне на хронични инфекции: токсоплазмоза, цитомегаловирус, херпес, сифилис,
  • лечение през бременността с антибиотици от групата на аминогликозидите (гентамицин, неомицин, канамицин, стрептомицин и др.), особено в комбинация с мочегонни средства,
  • раждане на дете с тежка асфикция и продължителна реанимация,
  • резус-конфликт между майката и плода, довел до тежка хемофилия на новороденото, особено когато се е наложило преливане на кръв,
  • тежки заболявания на новороденото, изискващи продължително апаратно дишане,
  • тежка травма на главата при раждането,
  • след прекарани инфекциозни заболявания – отит, морбили, паротит, менингит, енцефалит, няколко седмици след оздравяването на детето, показателите на слуха трябва да се изследват,
  • лечение на инфекциозни заболявания при детето с аминогликозиди,
  • черепно-мозъчни травми и травми на ухото,
  • вродени пороци на развитието на външното ухо, черепа, лицето и др.

 


Лечението на детето със слаб слух се поема от оториноларинголог, аудиолог, невропатолог. Рехабилитацията се провежда под ръководството на социален педагог (дефектолог), логопед.


При проблем личният педиатър на детето насочва към консултация със специалист оториноларинголог, който издава следващите необходими направления за консултация с аудиолог, рехабилитация и пр.