Втора част на материала

 

В основата на всеки тип главоболие стоят определени патогенетични механизми, които определят клиничните особености на болката. За успешното диагностициране и лечение от съществено значение е разпознаването на типа му. При пациенти с различни нозологични форми механизмът на главоболието може да е еднакъв, което определя и идентичността на лечението. И обратното, при пациенти с една и съща диагноза механизмът на болката може да е различен, което и налага различно лечение. В някои случаи към даден патогенетичен механизъм след време се добавя друг като се появява главоболие от друг тип. Например, при мигрена се появявява и главоболие вследствие на мускулно напрежение.


При правилна терапия на водещия механизъм на главоболие, „вторичното“ намалява или изчезва. При комбинация на различни патогенетични механизми помага единствено комбинирано лечение.


За определяне на болката и интензивността й се предприема:


  • измерване на тонуса и напълването на кръвоносните съдове на мозъка,
  • биоелекричната активност на мозъка и мускулите на повърхността на главата,
  • ехоенцефалограма, МРТ, изследване на нивото на моноамини в кръвта и гръбначно-мозъчната течност.



Тъй като патогенетичните механизми на главоболието са различни, ефективни са различни видове лекарства.

Широко приложение имат:

 

Аналгетиците – наркотични или нестероидни противовъзпалителни средства. Ограничено е изписването на наркотичните аналгетици, тъй като те могат да доведат до зависимост. При нестероидните противовъзпалителни средства главна роля играят периферните механизми с подтискане на медиатрите на болката на ниво чувствителност на нервите. Комбинирането на лекарства от тази група не повишава ефективността им.

 
Ефект се постига при комбинация на слаби наркотични аналгетици (кодеин, оксикодон и др.) и нестреоидните противовъзпалителни средства.


Психотропни средства – голяма част от психотропните медикаменти имат аналгезиращ ефект и потенцират действието на обезболяващите средства.
Те намаляват усещането за болка, спомагат релаксацията и прекъсват порочния кръг за появата й.


Вазоактивни медикаменти. Употребата им е насочена към нормализиране на регулирането на кръвоносната система, ликвидиране на церебралната ангиодистония, подобряване на венозния оток от вътрешността на черепа и възстановяване на хемодинамиката.


Дехидратиращи средства се назначават за понижаване на вътрешночерепното налягане.


Определени лекарства срещу главоболие също могат да предизвикат болка, например злоупотребата с кофеин, употребата на нитрати и нитрини, трициклични антидепресанти, транквилизатори, орални контрацептиви, антибиотици от цефалоспориновия ред, сулфаниламиди, гризеофулвин, метронидазол.


Вазодилаторното главоболие се появява или усилва при неадекватно използване на кръвосъсирващи средства. При доуточняване на диагнозата се препоръчва да се започне лечение с препарати, които имат влияние на няколко патогенетични звена едновременно и минимум странични ефекти (аналгетици и спазмолитици). Това  намалява размера на евентуалната вреда, ако лечението се окаже правилно.


Случаи, които изискват екстрена диагностика и лечение:

  • Рязка промяна на характера и честотата на пристъпите на хронично главоболие. Пристъпите стават значително по-интензивни.
  • Главоболието е съчетано с внезапна невралгия или подтиснато състояние.
  • Появя на главоболие няколко дни или седмици след лека травма на главата.
  • При оплакване от страна на пациента за непоносимо силна болка, която изпитва. Такава болка е характерна при спонтанно субарахноидален кръвоизлив.




Тъй като повече от 50 % от страдащите от главоболие не се обръщат към специалист навреме, лекарят открива комбинация от патогенетични механизми.
Тогава лекарят трябва да разпознае водещите механизми на главоболието чрез различни изследвания за назначаване на правилно лечение.


При анамнезата се отчитат възраст, пол, начин на живот, включително режим на сън и бодърстване, соматично и емоционално състояние, неврологичен статус, тъй като съвкупността от фактори е от значение за поставяне на правилна диагноза и избор на лечение.