Георги Апостолов е координатор на Центъра за безопасен интернет от създаването му през 2005 г. По професия е журналист с над 15-годишна практика като редактор и кореспондент в БТА, главен редактор на български и чуждоезични медии. През последните години ръководи множество инициативи срещу незаконното и вредното за деца съдържание и поведение онлайн. Организира кампании и обучения за насърчаването на дигиталната и медийната грамотност сред децата, младите хора, родителите и професионалистите, които работят с деца и семейства, за превенция и намеса при онлайн злоупотреби с деца.


За детската самота и технологиите, за вредата и ползата от интернет, за дигиталното родителство и емоционалните дефицити, агресията в училище и опасностите, скрити зад екраните, Георги Апостолов говори пред Puls.bg.

 


- Г-н Апостолов, в проекта на новата Национална стратегия за детето 2019-2030 г. се поставят въпроси за детската агресия, криминализирането на домашното насилие, но за първи път се говори за детската самота като обществен феномен. И около нея отново изплува темата за вредата от технологиите?


Моето мнение е точно обратното. Именно технологиите са тези, които запълват голям дефицит при децата. Проблемите днес не са един или два – да вземем например тези 40 хиляди деца у нас, които по данни на УНИЦЕФ, живеят без родители, защото те работят в чужбина. Или децата в гетата, които образователната система така и не успява да привлече. Висок е и процентът на разводите в страната, а по детска бедност и смъртност вървим в много лоша посока. Голямата картина показва, че поради общата бедност в страната и ниския стандарт на живот родителите са принудени да отделят прекалено много време на работа и в търсене на начини на оцеляване, което автоматично води до това, че контактът с детето и времето за общуване с него е крайно недостатъчен.


Липсата на качествено общуване между дете и родител води до много сериозен емоционален дефицит, който започва от много ранна възраст. И всичко се натрупва – първата раздяла в детската градина, после следва първият учебен ден, който поради остарялата система на преподаване тотално демотивира децата, вместо да ги увлича. Преди шест, седем години това разочарование настъпваше в 5 клас, сега е още в 3 клас. Образователната система е пълен динозавър и не успява да се справи с многото дефицити при децата.

 

- Искате да кажете, че когато семейството и образованието са в криза, технологиите се явяват спасителното въже за децата?

 

Категорично технологиите не отчуждават децата. Те не са виновни за това, че децата се чувстват изолирани, нито са виновни за това, че агресията в обществото расте. С подобни твърдения си правим много лоша услуга – първо на нас, възрастните, а после и на децата. Напротив, технологиите дават възможност на децата да компенсират своите липси. Днешното дете няма един реален и един виртуален живот – за него всичко е едно. Младите хора не разделят комуникацията – без значение дали е през телефон, компютър или на живо.


Истината е, че една от най-важните причини, която тласка децата към интернет е хаосът, който ги заобикаля в живота. Възрастните все още си въобразяват, че децата не знаят какво се случва в света – да, те не могат да анализират политиката и поведението на Доналд Тръмп, но знаят всичко. По различни канали до тях стига информация – в 4 клас децата могат да кажат какви са големите проблеми в политиката. Знаят, че светът е в хаос, че липсват общи цели, че възникват нови и нови конфликти и че агресията расте.

 

- И все пак редица научни изследвания твърдят, че екраните буквално зомбират децата, правят ги зависими и апатични към живота?


Последното много добро изследване за вредата или ползата от технологиите при децата е направено от Оксфордския университет. Учените там разглеждат позициите на двете обичайни групи в спора – първите, които заклеймяват технологиите, сравнявайки ги с кокаин и са категорични за вредата им върху развитието на децата, и другата – която твърди, че технологиите развиват творческото мислене, помагат в общуването на по-затворените деца, както и в ученето и личностното развитие.

 

Изследователите си задават въпроса защо има толкова много противоречиви мнения, когато всички групи използват едни и същи бази данни? Тоест от едни и същи статистически данни се вадят различни изводи. Така авторите си поставят нова задача - да направят максимален брой точни разрези на данни в изследване, обхващащо над 350 000 деца, и стигат до извода, че когато говорим за технологии и дете, ние традиционно изолираме всички останали фактори, а това е основна грешка. Затова идват и дежурните въпроси, когато работим с родители: колко часа може да стои детето пред екрана, колко часа е позволено да бъде в интернет... Мили хора, вашето дете и телефонът или компютърът, таблетът не са в някаква капсула на времето - те са част от живота. Често казват, че социалните мрежи предизвикват депресия у децата, а не е ли по-вярно твърдението, че децата, които са депресирани, прекаляват със социалните мрежи?


От години твърдим и имаме достатъчно изследвания в нашата мрежа „Децата на света онлайн“, за да защитим тезата си, че проблемът не е в технологиите и в това колко време ги използваме, а в това за какво ги използваме. Да, има деца, макар и много малък процент, при които се наблюдава така наречената прекомерна употреба на интернет – с други думи технологиите нарушават нормалния им начин на живот - детето не си доспива, не иска да ходи на училище, не иска да излиза навън и прекъсва контакти с приятели, в резултат на което е постоянно вглъбено в интернет. Но питам отново - интернет ли е проблемът?

 

- Връщате топката отново в семейството и отношенията родител-дете?


Няма съмнение, че подобно дете има проблем, който най-често е в семейството или в отношенията му с връстниците. Възможно е дори това дете да развива друг тип разстройство – хранително например, и вглъбяването в технологиите да е само отражение на проблема.

 

- Затова ли в последните години все по-често говорим за дигитално родителство? Какво се крие зад този термин?


Изключително важна тема, която се опитваме да популяризираме. Наше изследване от края на 2016 г. показа, че до навършване на 7-годишна възраст 50% от децата вече са в интернет. Сега сме 2019 г. и мога да предположа, че процентът е над 60.


Затова не е редно да обвиняваме само училището за проблемите с децата – семейството е първото място, където детето получава телефон или таблет в ръцете. Да вземем например темата за секса – на много наши обучения питаме родителите дали са водили разговори за секс с 5-7-годишните си деца и те подскачат възмутени. Нека е ясно, че когато дадете телефон в ръцете на детето си, първото място, на което то отива, е YоuTube. И колкото и усилия за защита да полага компанията, то на третия или четвъртия ден от сърфирането детето ще попадне на порнографско съдържание. А ние, като родители сме дали достъп до интернет, но не сме говорили с него, защото чакаме да стане поне на 12-години и да отворим темата за пчеличките. Именно от тук се породи още един проблем при съвременните деца – ранната сексуализация. Детето попада на нещо, което не му е ясно и започва да обсъжда с връстниците си, защото усеща, че нещо не е наред. Темата за секса влиза прекалено рано и води понякога до ранни рискови сексуални практики - не говорим за реален сексуален акт, а за това, че децата започват сами да експериментират върху себе си. Ето защо днес просто не можеш да не си дигитален родител.

 

- Има една тънка линия обаче, която лесно се прекрачва – компютрите и интернет увличат лесно детето и се превръщат в детегледачки, докато родителите смятат, че така си купуват спокойствие – детето е у дома и е защитено. Така ли е?


Има позитивно развитие в тази посока – малцинство останаха родителите, които си въобразяват, че след като детето е в стаята си с таблет в ръка, то е в безопасност. Големият проблем е чисто психологическата бариера, която са си поставили и родителите, и учителите, които си казват: „Детето разбира повече от мен, как да говоря с него, ще се изложа!“


Винаги на нашите обучения обясняваме, че дори никога да не сте влизали в интернет, не в това е проблемът – разговорът за интернет и дигиталната грамотност е съвсем друг. Социалната зрялост е козът на днешните родители – това е опитът, който трябва да предадем на децата, а технологиите просто ще направят процеса по-приятен и интересен. Достатъчен е един обикновен, човешки разговор, в който детето да покаже какво му е интересно и заедно с родителя да го прочетат или гледат, като през цялото време обсъждат темата и задават въпроси.

 

Да, проблем е, когато давате телефона на детето в колата или вечер, за да не ви реве на главата. Затова нека родителите направят крачката напред – нека влязат в YouTube, да намерят нещо, което смятат, че ще е интересно на детето им и до изгледат заедно. Това е първата крачка към дигиталното родителство. А тези дни You Tube най-после пусна и на български език далеч по-защитената си версия за деца – YouTube Kids. Горещо препоръчваме този вариант на родителите на по-малките деца.

 

Към втора част на интервюто.