Георги Апостолов е координатор на Центъра за безопасен интернет от създаването му през 2005 г. По професия е журналист с над 15-годишна практика като редактор и кореспондент в БТА, главен редактор на български и чуждоезични медии. През последните години ръководи множество инициативи срещу незаконното и вредното за деца съдържание и поведение онлайн. Организира кампании и обучения за насърчаването на дигиталната и медийната грамотност сред децата, младите хора, родителите и професионалистите, които работят с деца и семейства, за превенция и намеса при онлайн злоупотреби с деца.


За детската самота и технологиите, за вредата и ползата от интернет, за дигиталното родителство и емоционалните дефицити, агресията в училище и опасностите, скрити зад екраните, Георги Апостолов говори пред Puls.bg.

 


Към първа част на интервюто

 

- Г-н Апостолов, защо продължава да има семейства, които пускат децата си без „предпазни колани“ в мрежата?


Нека не се плашим от технологиите - те ни дават възможността да използваме и малкото време, което прекарваме с детето си, качествено. Технологиите са увличащи за децата, а интерент е богатство, в което може да се намери интересно съдържание за всяка възраст. Защо да не си разменяме с детето нещо интересно по телефона, на което сме попаднали през деня, а вечерта да го обсъдим? 20-минутният разговор на вечеря за това какво правихте в училище и колко ти писаха на контролното не е качествено прекарано време с детето – това не е разговорът днес. Пуснете едно клипче за Африка в интернет и детето ще ви залее с въпроси.


Истината е, че днешните родители са изтормозени от грижи и то в свят, който сякаш става все по-страшен. А това създава една особена невротичност у тях и ги прави по-неспособни да общуват с децата. Сковани са от страхове. А това е най-важната крачка - ако родителят направи усилие и детето свикне да споделя различни неща с него и му има доверие, утре, когато попадне на нещо непознато или на рискова ситуация в мрежата, то ще е много по-склонно да сподели у дома. Ако продължим да поддържаме тезата, че детето се оправя по-добре от възрастните в интернет и няма какво да говорим с него, то проблемите ще продължат.


Детето иска профил във Фейсбук, защото всички други приятели имат? Направете му, за да не се чувства изолирано от връстниците си, но нека бъде както трябва – с възраст под 18 години и нужните настройки за защита, и често поглеждайте какво става там.

 

- Големият страх на родителите е детето да попадне на порнографското съдържание в интернет – доколко помагат програмите за родителски контрол и как трябва да се постъпва с тях?


Не е нужно да се шпионира детето – много родители прибягват до програмите за родителски контрол, но не бива да се прекалява. Правят се няколко грешки – първата е, че слагат такава програма, а детето не знае. Много малко време е нужно на детето да разбере, че нещо не е наред и то остава с усещането, че е шпионирано от родителите си. Това поражда недоверие и отчуждение. Втора грешка – ако използваме такава програма, нека я спрем към 9-10-годишна възраст. Но първото и най-важно е, слагайки подобна програма, е да обясним на детето, че това е за негово добро. Още един повод да общуваме заедно.


Важно е да знаем като общество, че технологиите и интернет са не само информационна, комуникационна и социална, но и емоционална среда. Хаосът, който ни заобикаля, достатъчно влошава детството на децата ни, затова нека правим постепенни, малки крачки към тази така необходима и крехка емоционална интелигентност у децата – умението да могат да разпознават своите чувства, чувствата на другия човек. Днес това е голям дефицит и в семейството, и в училището, където всичко избива в агресия. Децата не се ритат и бият, защото гледат подобни неща в интернет или играят компютърни игри, а защото имат натрупана агресия, резултат от емоционални дефицити. Липсва им човешката връзка, емоционалната среда, която е така необходима за всеки в израстването му като пълноценен човек.

 

- Какви сигнали най-често получавате на телефона на Центъра за безопасен интернет?


Темата за сексуалната злоупотреба с деца в обществото ни е табу, изключвам детската порнография. Затваряме си очите и под обществения натиск се страхуваме да говорим на темата секс и сексуалност с децата. В днешната среда, където онлайн порнографията и насилието са 75% от съдържанието в интернет, детето спешно има нужда от разговор по темата, а ние мълчим по въпросите за интимността, за уважението към собственото тяло и сексуалните отношения. Така не помагагаме, а вредим. А всъщност над 80% от сексуалното насилие при децата е в семейството, тясното и широко обкръжение – роднини, за съжаление, учители, изобщо възрастни, на които детето има доверие.


Горещата ни линия основно се получават сигнали за изображения на сексуална злоупотреба с деца. Това са жестоки престъпления – за миналата година имаме голям ръст. Стандартно получавахме между 350 до 600 сигнала, а през 2017 г. получихме над 4000, за 2018 г. сме на 6200 сигнала. Това от една страна се дължи на усъвършенстването на технологиите, защото ние сме европейска мрежа от горещи линии, свързани с Интерпол и националните полиции на всички страни членки. И вече има софтуери, които автоматично сканират интернет пространството.


На горещата линия и на консултантския ни телефон, на който отговарят психолози, се получават и сигнали за педофилски посегателства – годишно варират между 10 и 15 случая. Когато разговаряме с децата на нашите обучения в страната разбираме, че 50% от децата в 5 клас вече имат опит с блокиране на потребител в интернет. Без значение е дали става въпрос за шега или тормоз от техни връстници, или пък за опит за педофилско посегателство. Това означава, че огромен процент възрастни дебнат децата в интернет. Вече няма онлайн игра, която да няма чат в реално време и педофилите са там. Преди време имаше един много опасен сайт – Ask.fm, откъдето само в България имахме четири ареста на педофили. Сега популярен е Tellonym, който съдържа същата опасност като другия сайт – всеки потребител, дори нерегистриран, може анонимно да се свърже с друг потребител. И вече имаме сигнали за деца на по 10-11 години. За щастие, това са малко случаи, но през консултантската ни линия големият брой сигнали, който трябва да ни тревожи и винаги е преобладавал, е за онлайн тормоза между деца.

 

- Феноменът „Омраза за забавление“ продължава?


Нещата се влошават, но това е логичен ход на нещата. Нараства ли агресивността в обществото? Виждаме какво се случва дори в публичната реч – неща, които до преди две, три години бяха немислими да излязат от устата на политик, днес се изливат безконтролно от екрана. Проблемът с етническата и расова омраза се задълбочава – състояние, типично за началото на 90-те години.


Хората се карат помежду си, родителите затъват в грижи и скандали, а детето расте в агресивна среда на радикално поляризирано общество и това не може да не му се отрази. Наложително е с децата да се разговаря и работи за дигитално-медийна грамотност, в която се включват емоционалната интелигентност и социализацията – начинът на общуване, работата в екип и решаването на конфликти. Това са все компоненти на уменията на 21 век. И когато това не се прави, децата нямат щит. Те попиват заобикалящата ги агресия, считат я за нещо нормално и прилагат видяното, защото нямат умения да отсяват и решават конфликти. Така че, ако останем пасивни - прогнозата не е добра.

 

- Коя е най-опасната възраст в интернет – тийнеджърството или пък при най-малките, които нямат никакъв опит?


Всяка възраст има своя тип опасности. При най-малките опасността е от попадане на порнографско съдържание, за което те не са готови. И без предварителен разговор с родител води до доста травмиращи емоционални изживявания. Много повече при момичетата, отколкото при момчетата, но травма има.

 

От 9 години, когато започват по-активно да са в интернет докъм 12 години, постепенно нараства стремежът към социализация и най-често рискът е от неразпознаване на фалшив профил и педофилско посегателство.


От 11 до 15 години пък е възрастта, характерна за онлайн тормоза, обикновено сред връстници. Това е най-често срещаното насилие при децата в интернет. Случва се на всяко дете – нямаме нарастване на процента на жертвите, традиционно той е 20-25%, но от психологията знаем, че когато човек става свидетел на акт на насилие, той не може да остане безучастен. Така нареченият страничен наблюдател се отъждествява или с извършителя, или с жертвата и получава почти същата травма. Затова 100% от децата ни са жертва на вихрещия се онлайн тормоз, който може да бъде доста изобретателен и също много се сексуализира. Обидите и създаването на фалшиви профили с максимално сексуално съдържание с цел да се злепостави жертвата, са масово явление. Манипулират се снимки, клипове – наистина тревогата е голяма.


От 16 години нагоре, когато интересите се разширяват, опасността е създаването на погрешен образ за света. Най-тежки са последствията от фалшивите новини, сензации, заговори и конспирации. Това е възрастта, когато децата стават вече възрастни – получават право да гласуват, започват работа, влизат в обществото, и ако те не са подготвени да разграничават истина от неистина, стават лесно манипулируеми. Огромен риск за всяко общество.

 

- Ролята на семейството е ключова, но училището не е ли длъжник на децата, когато говорим за изполването на технологиите по атрактивен и увлекателен начин?


Технологизирането на поколението доведе до това, че децата днес още по-ясно осъзнават несъвършенствата на образователната система – стоенето на едно място, гледайки гърба на другите връстници и слушайки някого, който ти разказва истини от последна инстанция, е ситуация от 19 век. Ние живеем във времето на фалшивите новини и пост-истината. Днешните деца са гугъл-деца - те знаят, че онлайн могат да напишат всякакъв въпрос и да получат информация. В същото време детето остава пасивен обект в класната стая – то зубри, вместо да участва активно, да обсъжда това, което го е развълнувало. Отсъства идеята заедно с учителя да отворят компютъра и да обсъждат урока.


Търсиш, намираш, сверяваш информация – това са уменията на 21 век, които Министерството на образованието разбира и вече заедно доработваме концепция за развитие на дигитално-медийна грамотност от 1 до 12 клас. Но това не е отделен предмет - не може да се фиксира в един учебен час. Говорим за пет основни, взаимносвързани области, които се усвояват през цялото време. Наскоро имаше изследване за това можем ли да разпознаваме фалшивите новини – оказа се, че децата се справят по-добре от възрастните. И се получава така, че когато училището не помръдва в технологична посока, децата са принудени да се самообучават за неща, които днес са жизненоважни и ключови при израстването им като нормални, активни хора. Ако не можеш да различиш кога едно съдържание е вярно или не – в днешния свят ти си нефункционален.