Народопсихологията е изпъстрена с поговорки, натоварени с опита на дълговековната мъдрост. Една от тях е тази, че „Кръвта вода не става“, както и малко по-негативният ѝ вариант, че „Крушата не пада по-далече от дървото“.  Макар и за гени, ДНК и генетична наследственост да се говори от съвсем скоро, никому до сега не е убегнало значението на наследствеността, произхода, и това че много от качествата и чертите на предците се предават на поколението.


В този смисъл, в природата няма такова нещо като „равен старт“, защото някои ще бъдат по-предразположени към лабилност и болести, докато за други ще е по-лесно да се справят с физическите и психологичните предизвикателства.


В света на психиатрията е застъпен био-психо-социалният модел, според който за формирането на дадено психично заболяване дял имат както биологията на човека, така и неговите психика, характер и средови влияния – тези на обществото, в което се е развивал и живее.



Зависимост към алкохол


Зависимостта към алкохола е ярък пример за заболяване, чието развитие се подчинява на био-психо-социалния модел.


Отдавна на изследователите е направило впечатление, че алкохолизмът е „семейно“ заболяване и че в някои фамилии има по няколко поколения от алкохолици. Един от всеки трима алкохолно зависими болни има поне един родител, страдащ от същото заболяване. Тези алкохолици, които имат фамилна история, обикновено страдат от по-тежки форми на болестта.


Установено е, че вероятността дете на алкохолик да равие зависимост е два пъти по-голяма. Изследванията върху такива деца разкриват няколко закономерности:


-    При тях се забелязва снижена реакция към алкохол, което се изразява в значително по-висок толеранс, в сравнение с други хора. Установена е пряка зависимост между високия толеранс при 20-годишни деца на алкохолици и вероятността от формиране на зависимост при тях на 30-годишна възраст.


-    У синовете на алкохолици високият толеранс е свързан с 60% повишен риск от развитие на алкохолизъм.


Първородствениците на човек, засегнат от болестта, имат 3-4 пъти по-висок риск от развитие на същото заболяване, в сравнение с общата популация.

 

NEWS_MORE_BOX


Ако зависимият към алкохол е мъж, то рискът за негов брат би бил 2,8 пъти по-висок, а за негова сестра – 5,8. Ако болната е жена, то тогава рискът за неин брат е 3,1 пъти по-голям, а за нейна сестра – цели 7,8 пъти по-висок. В тези случаи срдната възраст за проява на алкохолизма е 19 години за мъжете и 21 години за жените.


Сами по себе си тези данни не носят доказателствен характер за ролята на гените в развитието на алкохолизма – близките роднини като деца и родители и братя и сестри биха могли да заучат поведението на зависимост. Не само това, ами и такива роднини живеят при едни и същи условия, което означава, че са подложени на сходни средови влияния.

 

Проучванията върху близнаци и осиновени обаче се изказват недвусмислено по отношение ролята на гените.

  • Проучвания при осиновени

Те разкриват, че деца на родители с алкохолизъм имат 4 пъти по-висок риск от развитие на заболяването, дори когато са отгледани от родители, които не пият.


Оказало се още, че „комбинацията“ от антисоциално личностово разтройство и акохолизъм у родителя е по-унаследяема, отколкото алкохолизма като самостоятелно разстройство.


Междувременно, осиновените деца, при които осиновителите са алкохолици и чиито биологични родители не са зависими, не показват повишен риск от развитие на заболяването.

  • Проучвания при близнаци

Установено е, че 4/5 от близначните проучвания показват по-голяма конкордантност за алкохолизъм при еднояйчните близнаци, отколкото при двуяйчни – за еднояйчните конкордантността е 2 пъти по-висока, в сравнение с тази, описана вече при братята и сестрите, равняваща се при тази за двуяйчни близнаци. Т.е. за еднойчните се разкрива повишен 11,8 пъти риск.


На етапа се смята, че генетични аномалии, променящи механизмите на възнаграждение в главния мозък, както и механизма на толеранс към алкохола, имат роля в повишения риск от развитие на алкохолизъм.