Генерализираното тревожно разстройство, или хронична тревога, е един от най-често срещаните проблеми на психическото здраве в развитите страни от западния свят. То засяга един на всеки двадесет пълнолетни възрастни. Проучване, публикувано през 2012 г. от Информационният център на здравната каса на Великобритания, показва, че броят на диагностицираните с това заболяване през 2010-2011г. се е увеличил близо пет пъти в сравнение с диагнозите, поставени през периода 2006-2007 г. Експерти обясняват това рязко увеличение с напрежението, предизвикано от финансовата несигурност на живота през последните пет години.
Хората с тревожно разстройство се чувстват физически и психически изтощени. Те имат чувството, че са изгубили контрол над живота си и не са в състояние да разрешат проблемите си. Освен обща тревожност, симптомите включват и нарушен сън, раздразнителност и сърдечни оплаквания.
Експерти и работници в сферата на психическото здраве в Европа изразяват силна загриженост относно диагностиката и лечението на генерализираното тревожно разстройство, което често погрешно се идентифицира като депресия, особено като се има пред вид, че един и същи вид антидепресанти могат да бъдат предписани и за двете заболявания, макар че симптомите са различни.
Страдащите от тревожно разстройство се фокусират върху бъдещето и се безпокоят за неща, които предстоят да се случат, за разлика от индивидите с депресия, които се фокусират върху миналото и изпитват песимизъм. Докато депресията се характеризира със забавен ритъм на живот, тревожното разстройство се съпровожда от увеличена нервна енергия. За разлика от депресията, хроничната тревога е съпътствана от повече физически оплаквания като недостиг на въздух, изпотяване и болки в тялото, за които няма физическа причина.
Тревогите и притесненията при генерализираното тревожно разстройство са многостранни – работа, семейство, неизвестно бъдеще, съмнения относно собствената доброта, незначителни здравословни проблеми, които биха могли да се превърнат в животозастрашаващи заболявания. Често хроничната тревога може да доведе до атаки на паника, невъзможност за хранене, внезапно събуждане от сън, придружено с изпотяване, симптоми, които в много случаи продължават с години.
Все повече медицински работници изразяват съмнение относно практиката медикаменти, предназначени за лекуване на депресия, да се предписват на хора с хронична тревога. Когнитивно-поведенческата терапия е много полезна и дори е доказано с научни изследвания, че психотерапия и различни видове разговорна терапия са точно толкова ефективни, колкото и лекарствени препарати дори в случаи на тежко тревожно разстройство. В интерес на пациентите е да имат избор кой вид лечение да изберат. Никой не бива да бъде принуждаван да приема лекарства, освен ако това не е абсолютно необходимо. Някои пациенти получават усилени симптоми на тревожност поради самия факт, че трябва да приемат медикаменти към които се отнасят със страх и подозрение.
Експерти съветват да съставяме списък със задачи за деня и да отбелязваме всяка изпълнена докрай задача, за да изпитаме чувство на успех, което ще доведе до намаляване на тревожността. Това е един алтернативен метод за контрол на емоционалното състояние, от който могат да се възползват всички.
Друг любопитен и ефективен съвет е да се използва техниката за съзнателно ограничаване на времето, което прекарваме в безпокойство. Ако си позволяваме да се тревожим само по половин час на ден в определено време, например в 7 часа сутринта, ще се научим да се абстрахираме от нещата, които ни напрягат и ще можем да изпълняваме ежедневните си задачи. Постепенно чрез практикуването на подобни техники се стига до разбирането, че тревожността не бива да се идентифицира с личността на страдащия от хронично безпокойство, а е само състояние, което от време на време завладява ума.
