Генерализираното тревожно разстройство се характеризира с прекомерно безпокойство за битови или ежедневни ситуации, често без явна причина. Страдащите имат склонността да очакват беда или да не могат да спрат да се притесняват за здравето, семейството, финансите или работата си. Тревогите са нереалистични или диспропорционално големи. Животът става постоянна тревога или страх. Състоянието е толкова обременяващо, че при някои хора може напълно да разстрои или дори парализира ежедневните дейности – работа, социален живот, дори брак.

 

Макар, че генерализираната тревожност е преди всичко невропсихично разстройство и като такова тя засяга най-вече мисленето, тя съвсем не е лишена и от физически симптоми – мускулно напрежение, главоболие, потене, гадене, тремор на ръцете и др. Психологическите проявления включват най-вече постоянна тревога; нереалистична представа за собствените проблеми, които изглеждат много по-големи, отколкото са в действителност; раздразнителност; трудно концентриране; умора; трудно заспиване и лесно събуждане.


 

Хората с генерализирана тревожност често имат и други, съпътстващи, разстройства – паническо, обсесивно-компулсивно, депресивно и др.

 

Както и при останалите невропсихични заболявания и разстройства, точната етиология и патогенеза са неизвестни. Смята се, че същността на състоянието (както и на много от сродните му) се заключава в невромедиаторен дисбаланс, отключван и може би поддържан от редица външни и вътрешни фактори. Това, което се знае със сигурност е, че заболяването има силна родова съсредоточеност, което подсказва общ генетичен компонент. Също така, лични изживявания като стрес, загуба на работа, близък човек, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества и дори кофеин или никотин, могат да отключат състоянието или значително да допринесат за появата му. 

NEWS_MORE_BOX

 

Водещата хипотеза в съвременната медицина и психиатрия, в частност, е тази за невромедиаторния дисбаланс. Основните доводи в нейна полза са обстоятелството, че са установени отклонения в нивата на редица невромедиатори и/или техните рецептори – едно забележително постижение, предвид огромните технически трудности (всички структури са разположени в главния мозък). По-нататък, факторите и веществата, които отключват или допринасят за заболяването имат потенциала да повлияват нивата на невромедиаторите или самите те могат да действат като такива – кокаин, амфетамин, метамфетамин и др. Най-после, разстройството се повлиява много успешно от лекарства, които коригират невромедиаторния дисбаланс.

 

За генерализираната тревожност, както и за булимията и анорексията, е характерно, че е много по-честа при жените, отколкото при мъжете. Друга обща черта между трите разстройства е, че се появяват предимно в тийнеджърска възраст или в началото на 20-те години. Генерализираната тревожност е едно от най-честите поведенчески разстройства – честотата й е около 1 – 2% от населението на Европа и Северна Америка – също като при булимията и анорексията.

 

Диагнозата се поставя на базата на унифицирани критерии, най-важните от които са продължителност (минимум шест месеца) и интензитет на симптоматиката – за да се говори за генерализирана тревожност е необходимо тревожността да разстройва ежедневната дейност, работа, училище и т.н.

 

Лечението на генерализираната тревожност очаквайте в продължението.