За да се развива здраво и щастливо, всяко дете има нужда от общуване още от първите мигове след раждането си. Емоционалната и физическата близост с родителите е от особено значение за възпитанието, самочувствието и характера на малкия човек. Аристотел дори казва, че възпитанието на детето започва преди  раждането му.

 

Общуването между детето и родителите започва още от раждането. Специалистите разграничават най-общо два вида общуване – ситуативно-личностно и ситуативно-делово.


 

Ситуативно-личностното общуване се изразява в  усмивка, ласка или целувка. Това е и първата форма на контакт на детето с възрастния.

 

Ситуативно-деловото общуване възниква през второто полугодие от живота на детето.

 

Общуването на детето с неговите връстници възниква на по-късен етап от развитието му. Още от най-ранна възраст детето изпитва силна нужда от общуване с възрастните и най-вече с родителите. Това първично общуване е изцяло емоционално, но е от изключителна важност за по-нататъшното развитие. Липсата му може да доведе до сериозни отклонения в емоционалното и дори в умственото развитие на детето.


Със своите грижи, ласки и нежност родителите задоволяват много от основните потребности на детето си. Като най-важни потребности психолозите определят:

 

– афективни потребности: нужда от обич, емоционална привързаност и усещане за сигурност.

 

– социални: потребност от общуване и сътрудничество с възрастния. 

 

– сензорни: необходимост от достатъчно разнообразни и изменчиви ситуации, които да развиват интелекта на детето.

 

Може да се каже, че основната задача на родителите е да изградят в детето си увереност, че е обичано и обгрижвано. Възрастните са първият и основен фактор, който помага на детето да разбере и развие своите способности. Те са тези, които трябва да насърчат интересите на детето към заобикалящия го свят. Именно от оценките на родителите започват осъзнаването у детето на собственото му ”Аз” и неговата самооценка.

 

Естествено е, първият възрастен, с когото детето общува, да бъде майката. Още през първите часове и дни контактът между тях е изключително силен. Първите средства на това общуване са експресивно-мимически – усмивка, ласка, докосване. На по-късен етап се  развиват предметно-действените и накрая – речевите средства за контакт.

 

Развитието на детето още през първите месеци и години след раждането има изключителна важност за бъдещото физическо и психично изграждане на човека. Това е период на неговото първо приспособяване към живота, на първо запознаване с околната среда и на придобиване и овладяване на основните човешки прояви. Ако грижите, които полага възрастният, се ограничат само до хранене и къпане, психическото и емоционално развитие на детето изостава. С този факт специалистите обясняват по-високия процент на умствено изостанали деца, отглеждани в институции.

 

През първите 3 години след раждането си детето придобива ред способности и умения. Ето кои са основните признаци за нормалното емоционално развитие на дете, получаващо любов и родителски грижи:

 

– Около третия месец след раждането на детето започва да се появява усмивка на лицето му.
– През осмия месец бебето започва да плаче и да бъде неспокойно, когато около него има непознати хора. Появява се т.нар. тревога от непознатото. Това показва, че дори на тази крехка възраст детето ясно разпознава родителите си.
– През третата година се появява и така досадното за родителите „Не“, и детето ясно се противопоставя на всичко, което не желае.

 

Тези характерни признаци на развитие отсъстват при депривираното дете, което е лишено от топлина и ласки.

 

Съзнанието за собственото "Аз" се появява през 3-тата година – тогава детето се идентифицира и полово. В процеса на общуване с възрастния и предметната дейност детето започва да отделя себе си от другия, близките от чуждите, да познава своите вещи, да се разпознава в огледалото, както и своето собствено аз.

 

Децата, лишени от емоционална привързаност към своята майка, не изграждат дълбока емоционална връзка с един възрастен, а се стремят към физически контакт с всеки познат и непознат. Поведението им може да се определи като наивно и прилепчиво. Нормалният тип поведение е, ако детето е привързано и страда за майка си при нейното отсъствие.