Нека си представим мозъка като фабрика, чиято задача е да обработва събитията от живота и да ги превръща в спомени. В повечето случаи ние се справяме с тази дейност, но понякога събитията в живота ни са твърде неочаквани, прекалено големи или продължителни във времето и не успяваме да ги „обработим“ правилно. В тези случаи мозъкът ни не може да формира спомени по правилния начин и събитията започват да се приемат от него като настоящ проблем. Това отчасти формира и нашия мироглед, но също така може да доведе до депресия, тревожност, панически атаки, фобия от изоставяне, ретроспекция на събитието – когато за части от секундата се връщаме отново към събитието, представяйки си го в кадри като филм, изпитвайки наново същите усещания, които то е породило. В тези случаи „фабриката за спомени“ спира да работи и започваме отчаяно да избягваме ситуации, които могат да доведат до същите от събитието усещания и повторно преживяване на ужаса.

На този „феномен“ се дължи страхът от шофиране след катастрофа, което е осъзнатата му форма. В други случаи това остава да работи на подсъзнателно ниво – от такъв характер са проявите на силна ревност и страх от изоставяне вследствие на травма в детството, които по-често не се помнят.

Според множество проучвания EMDR е най-бързият и ефективен метод за справяне с психологическа травма. Целта на EMDR е да обработи травматичното преживяване, като помага за правилното съхранение на събитието в мозъка. Вместо да третира всеки един симптом, развил се в последствие, психотерапевтът се съсредоточава върху здравословното интерпретиране на детайлите от събитието, което като резултат носи облекчение и подобрение на благосъстоянието. Този ефект се постига като клиентът се „сблъска“ със събитието и се предизвика преживяването на травмата отново. Чрез EMDR обаче се постига правилното обработване на събитието в мозъка и формиране на спомен, с начало и край, с поука, без емоционален заряд.

EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing) може да се преведе на български като „десенсибилизиране и повторна обработка на информация посредством движение на очите“. Методът е разработен от д-р Франсин Шапиро през 80-те години и е помогнал на хиляди да преодолеят емоционални травми, тревожност, фобии, посттравматично стресово разстройство, скръб след загуба на близък и други. Той се прилага при жертви на насилие, пострадали от пътни инциденти и природни бедствия, при емоционално и физически осакатени хора и хронични болести. Може да се разглежда като холистична психотерапия с доказана ефективност от редица изследвания при превъзмогването на психологични травми.

За разлика от други интервенции EMDR обработва не само изкривените мисли, чувства, но се справя и с некомфортните и понякога непоносими физически симптоми, причинени от психологическите травми. Работи със специфично движение на очите в комбинация с утвърдени протоколи. Така от информацията за събитието се извличат поуки за бъдещо ползване, докато нездравословните емоции, неправилните интерпретации и вярвания биват изчистени, с което биват елиминирани и некомфортните физически усещания породени от психологическата травма.

Преди се смяташе, че психологическата травма или посттравматичното стресово разстройство се дължат на преживяване по време на война или природно бедствие, например. Сега знаем, че превръщането на дадено събитие в травма зависи от устойчивостта на човека, както и от неговия мироглед.

NEWS_MORE_BOX



Ще дам пример със случай от практиката си. Имах клиентка, която искаше да се раздели с  партньора си, което бе най-правилното за нея решение, защото той я подлагаше на физически и емоционален тормоз, но тя не намираше сили за извършването му. Беше пробвала различни видове терапия, без да постигне особен успех. По време на EMDR терапията, тя си спомни, че в ранното ѝ детство нейният баща е бил агресивен и майка ѝ е трябвало да я оставя дни наред при съседите. Тогава тя е сметнала, че по някакъв начин е виновна за случващото се и се е почувствала изоставена от родителите си. Това е формирало у нея страх да не остане сама в живота, че ще бъде пренебрегвана, развило е комплекс за вина.

В рамките на няколко сесии с нея успяхме да преработим травматичното формирало се у нея и останало преживяване, вследствие на което тя промени начина си на самооценка и придоби увереност, че може да се грижи сама за себе си и заслужава да бъде уважавана от партньора си. С това и изчезнаха пристъпните ѝ симптоми на задух и необяснимо прилошаване, които са се формирали у нея като соматични неприятни усещания от страха ѝ заложен в миналото и съпътствал я по странен начин от детството ѝ.

Как протича подобна сесия? Психотерапевтът дава инструкции как да се движат очите по време на сесията, като при това се цели съсредоточаване върху травмиралото събитие. Движението на очите подпомага за „изчистването“ на емоционалните и физически усещания от събитието, „изчистването“ на когнитивните изкривявания на детайлите и обработването на събитието отново. EMDR използва връзката между тялото и съзнанието, а тя при травматично събитие често се губи.

EMDR е уникален метод, защото клиентът преработва събития и чувства, без да е необходимо той да говори за тях. Често след няколко сесии, емоциите, свързани с травмата, избледняват и споделянето се получава спонтанно. EMDR се справя с яркостта на събитието, неприятните усещания и мисли, свързани с проблемните детайли.


Все още механизмът, по който работи EMDR, се изучава. Главната теория може да се представи образно така: ако мозъкът е компютър - отваряме файл със спомен за травматичното събитие; този файл обаче е проблемен - той съдържа грешно интерпретирана някога информация или, по друг начин казано, той е заразен с „вирус“; работата на психотерапевта е да го изчисти от "вируса" чрез EMDR и „върне“ обратно, така че този спомен да не причинява повече емоционална и физическа болка. EMDR не премахва спомена, а само силния и болезнен емоционален заряд, който предизвиква.

Характерното при преживяването на травматично събитие е, че може да бъдете залети от силни емоции и погълнати от плашещи спомени, от усещане за постоянна опасност. При някои хора се получава откъсване от реалността, трети стават сковани, изолират се, губят доверие в околните. Понякога е необходимо да мине време, докато болката се преодолее и се възвърне чувството за сигурност. За да се ускори процесът на възстановяването, е необходима правилната терапия, стратегии за самопомощ и подкрепа. Независимо кога се е случило травматичното събитие, преди години или вчера, можете да получите професионална помощ и да продължите напред.