Д-р Ирина Чонгарова-Арон е експерт-консултант по междукултурна комуникация, коуч и психотерапевт, член на Британската асоциация на психотерапевтите и психологическите съветници и член на Фондацията за развитие на емоционалната интелигентност.  Както в академичната си кариера, така и в практиката си на коуч и психотерапевт, тя се фокусира върху изграждането и развитието на комуникативна култура, емоционална адаптивност и резилиентост като основа за душевно здраве и личностно израстване. 

 

В деня, в който в Държавен вестник беше обнародван "Законът за мерките и действията по време на извънредното положение",  Харвард Бизнес Ревю публикува интервю с Дейвид Кеслър, световно известен експерт в областта на скръбта и танатологията – науката, изучаваща биологическите и философските аспекти на смъртта. В това интервю Дейвид Кеслър разглежда случващото се с нас по време на пандемията, предизвикана от COVID-19, като проява на многообразни форми на скърбене. Скърбене, което преживяваме всеки по свой начин поотделно и като "колективно" скърбене, придобило безпрецедентно глобален характер. 


 

Интервюто е публикувано в рубриката “Емоционална интелигентност”. И макар Дейвид Кеслър да не споменава това понятие, патосът на неговото послание е в изтъкването на важността на емоционалната грамотност. Социалната изолация, в която сме поставени от пандемията, е сурова проверка за нашата устойчивост - физическа, емоционална, ментална и духовна. Познаваме ли емоциите си? Разпознаваме ли емоциите на другите? Какво правим с тях, когато сме в момент на криза? В интервюто си Дейвид Кеслър разкрива механизма на процесите, които преживяваме, когато усещаме загуба и ни кани да проследим тяхната вътрешната “логика”.

 

Чувството ни за загуба през последните месеци е свързано с усещането, че светът ни се е променил. А всяка голяма загуба е неизбежно съпроводена от скръб. Губим чувство за нормалност, не знаем колко време ще трае “това”. Имаме опита на 11 септември 2001 г. и промяната на всяко летище след тази дата. Знаем, че някои промени ще са временни, но знаем също така, че нещата от тук нататък ще бъдат различни. Дейвид Кеслър твърди, че ако съумеем да назовем и да приемем случващото се с нас, имаме по-голям шанс да се справим и да намерим смисъл дори в най-болезнени събития.

 

В интервюто се говори за различни видове скръб. Като например скърбенето-предусещане (anticipatory grief). Скръбта като предусещане, предчувствие, предсказание, е свързана със ситуации на голяма несигурност. Обикновено този тип скръб се свързва с предчувствието на смъртта. Усещаме тази скръб, когато някой получи тежка диагноза или когато ни споходи нормалната мисъл, че някой ден ще загубим родителите си. Този тип скръб е свързан с въображаемо нежелано бъдеще. Заплахата, носена от COVID-19, е допълнително объркваща за хората, защото нашият примитивен ум знае, че се случва нещо лошо, но то е невидимо за нас. Това ни отнема макар и илюзорното чувство за безопасност, с което живеем в обичайното си ежедневие.  Подобни заплахи са познати на хората и като индивиди, и като групи, но такава глобална загуба на безопасност е нещо ново. Дейвид Кеслър смята, че скръбта, свързана с тази глобална криза, трябва да бъде разглеждана на микро- и макро равнище. 

 

Какво можем да направим, за да овладеем скръбта и страховете си?

Разбирането на етапите на процеса на скърбене, смята Дейвид Кеслър, може да бъде едно добро начало. В последната си книга той надгражда трудовете на  световно известната психиатърка д-р Елизабет Кюблер Рос, като добавя към формулираните от нея 5 фази на процеса на скръбене - Отричане, Гняв, Преговори, Тъга и Приемане – шеста фаза: Намиране на смисъл. 

 

Пренасяйки модела на скърбене върху случая COVID-19, Дейвид Кеслър напомня ранния етап на Отричане, когато имаше надежда, че този вирус няма да ни повлияе сериозно въпреки предупрежденията на учените. Въведените рестрикции предизвикаха Гняв: карат ме да остана у дома и ми отнемат привичното ежедневие! Включвахме се в Преговори: Добре де, ако за две седмици съблюдавам социална дистанция, ще бъда в безопасност, нали? Появи се Тъга: не знаем кога ще свърши това, не знаем какви ще са последствията от тази криза … Неизвестността предизвика тревожност и тъга дори у тези, които възприеха случващото се като подарък. Във фазата на Приемане, казва Дейвид Кеслър, се крие силата ни. Приемането ни дава усещане за контрол: Мога да си измия ръцете. Мога да спазя безопасно разстояние. Мога да се науча как да работя дистанционно. Да не забравяме, че макар и да се говори за етапите на скръбене, процесът не е линеен и етапите могат да не се случат в този ред.

 

Още в разговорите си с д-р Елизабет Кюблер-Рос, Дейвид Кеслър поставя въпроса за това, какво следва след Приемането. Той не иска да се спира на етапа на приемане и вярва, че можем да намираме светлина дори в най-мрачни времена. Шестата фаза на процеса на скърбене – Намиране на смисъла -  Дейвид Кеслър добавя след смъртта на д-р Кюблер-Рос и със съгласието на нейните наследници. Вярата му, че можем да намерим смисъл в това, което се случва, колкото и болезнено да е то, не е безпочвен оптимизъм. Последната си книга, посветена на тази шеста фаза на скръбта, той пише след трагичната загуба на своя 21-годишен син. 

 

В интервюто не се говори много за намирането на смисъла в настоящата криза. Споменава се нарастването на броя на хората, които осъзнават, че не са толкова раздалечени, колкото са си мислели. Споменава се творческото използване на дигиталните технологии, преоценката на малките радости в живота, например разходките. И това е разбираемо – тепърва ни предстои да откриваме и придаваме смисъл на случилото се с нас и с нашия свят в началото на 2020. 

 

За мен беше любопитно, че в интервюто не се споменават онези, които в резултат на пандемията съвсем буквално се сблъскаха със смъртта. Именно реалната смъртоносност на тази заплаха обаче прави метафората на скръбта толкова силна в контекста на случващото се с нас през последните месеци. Да не забравяме и изследванията на невропсихологията, които сочат, че вторичната травма – травмата на наблюдателя, може да бъде не по-малко разрушителна от първичната травма на директния участник в трагични събития. Чрез социалните медии пандемията интимно проникна в домовете ни и засегна всички ни. 

 

За мен много важен аспект на интервюто на Дейвид Кеслър е фокусът върху нашите емоционални реакции, предизвикани от наложените промени в живота ни. Приканени сме да усетим какво се случва в нас. Напомня ни се, че когато назоваваме и признаваме трудните си преживявания, усещаме, че скръбта се движи през нас. Емоциите се нуждаят от движение. Усещаме чувството и то си отива и след него идва следващото чувство. 

 

Напомня ни се също така да си даваме сметка за функцията на нашите страхове. Прожектираните от съзнанието ни образи и съчиняването на най-лошите сценарии (Родителите ми се разболяват, губя работата си...), е всъщност форма на защита. Нашата цел не е да игнорираме тези образи или да ги изтласкаме от нашето съзнание. При скръбта-предусещане, за която говори Дейвид Кеслър, умът ни се отправя на експедиция в бъдещето и си представяме най-лошото. За да се успокоим, е нужно да се свържем с настоящето. Да използваме сетивата си и да осъзнаем какво чувстваме (цветето е червено, одеялото е меко, усещам дъха си). Да не се фокусираме върху това, което е извън нашия контрол. Да се запасим със съчувствие и състрадание. 

 

В работата си като психотерапевт и коуч се придържам към много широко определение на понятието травма. В живота на всеки един от нас има събития, преживяването на които оставя незалечима следа. И ако не патологизираме определението за травма, ще установим че най-много сме научили не в моментите, когато сме щастливи… В контекста на това разбиране, кризата, свързана с пандемията дава на всички ни шанс за посттравматично израстване. 

 

Глобалността на кризата не ни даде право на избор за участие – всички сме в нея. Никой не може да ни отнеме обаче правото на нашата реакция. Правото на придаване на смисъл. Правото на израстване. Правото да продължим нататък. 

 

Очаквайте Седмица на емоционалната интелигентност през 8-12 юни, организирана от ФРЕИ. Поредицата събития се провеждат под мотото “Emotional Intelligence – Smart Strategy for Resilience at Work”. Гост-лектори ще бъдат д-р Дейвид Карузо, съавтор на метода за изследване на емоционалната интелигентност MSCEIT, член на УС на Международното общество по Емоционална интелигентност (ISEI), преподавател в Университета на Йейл, и д-р Джон Пеллиттери, президент и съосновател на Международното общество по емоционална интелигентност (ISEI) и преподавател в Градския университет в Ню Йорк, САЩ.

Повече за събитието >>>