За световъртежа, причините за появата му и неговото лечение, обяснява доц. д-р Дорина Петрова.
Доц. Петрова е специалист невролог, УНГ и отоневролог. Началник е на клиниката по неврология и отоневрология към Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІІ“.


Сложното възприятие за положението на тялото и отделните му части в пространството е резултат на анализираните и синтезирани импулси от вестибуларния анализатор, ставно-мускулния усет и зрителния анализатор. Първостепенна роля за определяне на местоположението ни в пространството има вестибуларния анализатор. Това е и причината, дори със затворени очи да имаме реално усещане къде е долу и къде е горе.
Вестибуларната система е уникален сетивен орган и тъй като е най-старият във филогенетично отношение, не съществуват директни методи за изследването й. Интересен факт е, че акулата, която през последните 250 млн. се е променила незначително, има вестибуларна система много близка до тази на човека.



Световъртежът и замайването, съпроводени често с нарушено равновесие, шум в ушите, намаление или загуба на слуха, са основните симптоми на пациента с отоневрологични заболявания.



Статистическите данни показват, че приблизително 40 % от всички пациенти, които посещават общопрактикуващите лекари имат подобни оплаквания.
Отделните отоневрологични заболявания или комбинация на няколко от тях, могат значително да влошат качеството на живот на пациентите и дори да причинят инвалидизация.



Понятието вертиго или световъртеж произхожда от латинския глагол vertere, означаващ „обръщам се“ или „въртя се“ и се определя като илюзия за въртене на собственото тяло в пространството или на околните предмети.



Обикновено се съпровожда с неприятни психовегетативни симптоми като гадене, повръщане, пребледняване, изпотяване, сърцебиене, чувство за страх и т. н. Пациентите със замайване имат проблеми при описване на симптомите си. Най-често, оплакванията са от нестабилност и чувство за олюляване.



Световъртежът може да се появи изведнъж, което е съпроводено с рязко нарушение на равновесието, изпотяване, бледнина или почервеняване на лицето, сърцебиене, неприятно усещане в сърдечната област, корема. Чувството се усилва при промяна на положението на главата, особено при повдигането й на възглавница или при завъртането й настрани. Възможно е да се появи гадене и позиви за повръщане.



Световъртежът може да бъде:
Периферен (типично връщателен) се появява  при нарушения в периферните отдели на вестибуларния анализатор във вътрешното ухо или на вестибуларния нерв (позиционен доброкачествен световъртеж; вестибуларен невронит; лабиринтити; мениерова болест и др.)


Централен (като замайване) се наблюдава при засягане на нервни структури над това ниво (мозъчно-съдова болест; артериална хипотония и/или хипертония; тумори; множествена склероза; мигрена; епилепсия и др.) Пристъпите могат да се появяват епизодично или да се хронифицират.

    

Световъртежът с централен произход много рядко възниква изолирано, а по-често се появяват и други неврологични симптоми и синдроми като нарушения в говора, двойно виждане, мускулна слабост, загуба на съзнание и т.н.




Едни от най-честите причини за появата на световъртеж или замаяност са патологичните изменения в областта на шийния сегмент на гръбначния стълб. Това са дегенеративни промени на прешлените и междупрешленните дискове като дискови хернии, спондилоартрозни проблеми с остеохондроза, спондилолистеза, луксации на интервертебралните стави и други.
Често се срещат промени в конфигурацията на шийните прешлени, като изправена шийна физиологична лордоза и други аномалии като блок прешлени.
Тези патологични промени в шийния отдел на гръбнака водят до нарушения в кръвоснабдяването на вътрешното ухо и мозъчния ствол чрез хроничното дразнене на симпатиковите нервни сплетения около arteria vertеbralis и basilaris.



Повече за световъртежа, причините за появата и лечението можете да прочетете във
втора част