„Животът е сумата от всички твои избори“
Албер Камю


За повечето хора вземането на решение не е само аналитичен алгоритъм, а емоционален процес – почувствана тенденция, вдъхновение, оптимизъм, положително очакване за успех в резултата. Вземането на решения е процес, изискващ и много лични умения за избор от няколко възможни алтернативи. Нужен е аналитичен и изследователски подход, както и психологическа устойчивост за предприемане на действие, когато решенията са с висок интензитет на спешност или важност. 

 


Приема се, че в процеса на избор на решения се използва рационален подход – събиране на факти, съпоставяне и сравняване на факти и данни, мислене, относно правилността на решението. Този когнитивен подход не би бил успешен, ако изключим емоциите. 

 

Изследователи в областта на вземането на решения са стигнали до извода, че дневно хората вземат приблизително 35 000 решения. Голяма част от тези решения са за избор на храна, избор на облекло и обувки, в зависимост какво харесваме, обичаме или обратното. 


Харесването на храната, или на каквото и да е друго, е емоционален процес, който се регулира от нашите възприятия, опит, желание за представяне, очаквания за преживявания, задоволяване на потребности. Някои решения имат по-голямо въздействие от други и невинаги са лесни за вземане. Влиянието на различни фактори от средата има отношение към резултата от решението ни. 

 

Какво може да мотивира хората да вземат решения? – е въпрос, който занимава много изследователи. Нашите емоции са най-активните мотиватори за определяне колко силно мислим за последствията от взетите решения. Повечето от нашите действия са предназначени да предизвикат емоционална реакция - удоволствие, щастие, радост. Когато постигнем цел, осъществим дейност, обикновено изграждаме положителен опит и това влияе на нашия подход към следващия процес при вземане на решение. Положителната емоция като следствие от взетото решение и успешният резултат се превръща в емоционален опит, който развива увереността ни. Негативната емоция от неуспешното решение блокира инициативата ни за следващи опити за вземане на решения. Естествената реакция е страх.

 

Съществува и ирационален (интуитивен) подход за вземане на решения на база предчувствия. Човекът, постоянно е изправян пред предизвикателства да избира. В древността и донаучния период, решенията са се вземали на база сънища и пророчества. 

 

Ирационалността е доминирала, като е създавала мистичност на начина, по който са се диктували принципите на вземане на решения. Древният човек е търсил съвети от оракули и свещеници, звездите са му показвали пътя. Факт, който подчертава липсата на лична отговорност при вземането на решения в този период от развитието на човечеството. 


Развитието на цивилизацията може да се разглежда като комбинация от взети решения. Постиженията са следствие на взетите решения. Успехите са проекция на верния алгоритъм на взетите решения.

 

Ирационалният подход поставя емоциите като основен фактор, влияещ още преди процеса на вземане на решения. В своята книга „Предсказуемо ирационално“ Дан Ариели изследва скритите фактори, които формират нашите решения. Той предполага, че в стимулирано състояние е по-вероятно хората да се подложат на действие, което обикновено не биха предприели. Въз основа на данни от изследвания Ариели твърди, че ситуации с интензивни емоция като гняв, безсилие и глад могат да провокират ирационални ефекти върху процеса на вземане на решения. Според него някои от най-лошите решения, които хората вземат, са следствие от силно негативни емоционални състояния. Гневът и безсилието провокират да се вземат необмислени решения.

 

Чувствата са естествени предупредителни знаци! И защо позволяваме на себе си и на други да ги омаловажаваме?

 

През изминалото десетилетие много проучвания в сферата на поведенческите науки доказаха, че емоциите са мощен фактор, който може както да навреди, така и да е от полза за човешките решения. Въпреки това, общоприетото схващане е, че емоциите замъгляват преценката и като цяло трябва да се избягват, особено в професионални ситуации.

 

Защо нашите емоции са важни?

Емоциите ни дават енергията и вдъхновението, от което се нуждаем, за да взаимодействаме и развиваме смислени взаимоотношения с другите, а способността ни да ги разбираме и управляваме, т.е. емоционалната интелигентност е доказала важната си роля при вземането на решения. Емоциите могат да улеснят мисловните процеси.

 

Хората, които са емоционално интелигентни, са самоосъзнати и интуитивни към другите. Те могат ефективно да управляват отношенията си с хората и важното е, че имат ясна осъзнатост за стила си за вземане на решения. Те познават своя механизъм за вземане на решения и пропорцията - рационална и ирационална част. Според проф. Коте, Университет на Торонто, „Хората, които са емоционално интелигентни, не елиминират емоциите от процеса на вземане на решения. Те елиминират емоциите, които нямат нищо общо с решението“. Той допълва: „Лесно е да видите недостатъците на другите, но най-успешните хора, които вземат решения, могат да идентифицират собствените си емоционални провокатори и да ги трансформират. Това е емоционално интелигентният подход.“

 

Професорът от Харвард бизнес училище, Франческа Джино предполага, че когато хората са силно емоционални (положително или отрицателно), трябва да си задават въпроси в момента на вземането на решения. Например: Съвпада ли решението с първоначалните ми цели? Реагирам ли на социален / организационен натиск? Препоръчва и кратка почивка, онези няколко минути, в които хората обработват информацията и идентифицират собственото си емоционално състояние. Тези минути биха спестили решения, за които по-късно те могат да съжаляват.

 

Харесвам подхода „Контролирана експлозия“, според който компресирането на емоции води до експлозивна реакция и затова е важно да изпитваме чувствата си и да разбираме себе си по-добре. Едва тогава можем да разработим начини за справяне със ситуации в бъдеще и да взимаме ефективни решения.