Дългосрочната памет включва спомени, които мозъкът съхранява за по-дълъг период от време. Тези спомени могат да бъдат от преди час или от преди десетилетия.

 

Те се съхраняват в мозъчната кора. Дългосрочната памет може да съхранява неограничен брой спомени за неопределен период от време. Информацията от краткосрочната памет се превръща в дългосрочна в хипокампа.


 

Съществуват два вида дългосрочна памет - процесуална и декларативна.

 

Първият вид включва информация, която е свързана с дейности, научени чрез практика и повторение, като шофиране на кола. Вторият вид включва информация за факти, правила, събития, определения и преживявания, които някой може да си припомни при необходимост.

 

Хората със загуба на дългосрочната памет имат затруднения да запомнят важни факти, събития, хора или умения. Тази загуба може да се получи в резултат на остаряването, което е нормален процес, но то само по себе си обикновено не причинява сериозни дългосрочни проблеми с паметта.

 

Загубата на дългосрочната памет може да е предизвикана и от различни невродегенеративни заболявания, инфекции или тумори на мозъка, кръвни съсиреци, мозъчни кръвоизливи и инсулт, прекомерната употреба на алкохол, травми на главата, някои лекарствени вещества, хидроцефалия и други.

 

Симптомите при това нарушение вклюват - забравяне на важни дати, правила или факти, имената на хората, как изглеждат или кои са, имената на обикновени предмети или подмяна на думи, например наричане на мобилен телефон книга или други, забравяне как се извършват важни дейности, например шофиране, каране на колело или използване на компютър, запълване на пропуски в паметта с невярна информация или изгубване на познати места.

 

Лечението при загуба на дългосрочната памет зависи от случая и от причината довела до това нарушение.

 

В някои случаи лечението може да подобри загубата на памет, но при условия, които причиняват увреждане на мозъка може да се стигне до необратими промени в мозъка и трайна, нелечима загуба на паметта.

 

Хората, които забелязват нарушения в своята памет трябва да се консултират с лекар. Той може да прецени дали тази загуба се дължи на нормалния физиологичен процес на стареене или се получава в резултат на здравословен проблем, който се нуждае от лечение.

 

 

Източници:

https://www.medicalnewstoday.com/articles/long-term-memory#contacting-a-doctor