Болестта на Паркинсон е комплексно хронично и бавно прогресиращо неврологино заболяване.

 

В основата на заболяването стои дегенерацията на допаминовите неврони, което води до промяна във функционирането на мозъчните клетки. Това създава трудности при лечението на болестта, тъй като се търсят начини за възвръщане на движенията без да се предизвикват станични ефекти.


 

Третирането на пациентите започва при поява на двигателни симптоми, които в повечето случаи се проявяват при 70% загуба на допамин, следователно много мозъчни структури вече са засегнати.

 

Поради тази причина лечението допълнително се усложнява, като не съществува такова, което да отстрани всички появили се симптоми.

 

Дори и при лечение с леводопа, което цели да възстанови нивата на допамин, се проявяват странични ефекти с течение на времето, тъй като мозъкът непрекъснато се адаптира към промените в своята химическа среда.

 

Съществува и друг метод, наречен дълбока мозъчна стимулация. В нея участва невростимулатор, който изпраща електрически импулси чрез имплантирани електроди към определени точки на мозъка с цел нарушаване на анормалните мозъчни ритми, свързани със заболяването.

 

В момента методът е ефективен и симптомите се облекчават единствено по време на самата стимулацията. При нейното спиране, симптомите се възвръщат.

 

Следователно методът маскира проявата на заболяването, но не третира основния проблем.

 

Ново проучване на д-р Арин Гитис, доцент в катедрата по биологични науки и Института по невронауки в Университета "Карнеги Мелън", открива начин, по който по-ефективно да се стимулира мозъка.

 

Изследователският екип забелязва, че 30 минути от стимулацията са достатъчни, за да се възвърне движението и след изключването ѝ в продължение на часове симптомите на болестта на Паркинсон не се появяват.

 

В лабораторията на д-р Гитис се изследва по какъв начин мозъчните клетки комуникират по време на движение и защо загубата на допамин води до нарушена връзка между тях.

 

Благодарение на това изследване, учените наблюдават по какъв начин различните неврони реагират на електрическите импулси и откриват кратък период, в който след стимулация някои неврони забързват предаването на информация, а други го забавят.

 

Ако обаче този интервал се надвиши с няколко секунди, всички неврони действат бързо и се губи специфичността на процеса.

 

Това откритие подсказва, че при правилно моделиране на електрическата стимулация - тоест да се прилагат кратки стимулации, вместо те да бъдат непрекъснати, методът ще може да се използва за предизвикване на специфична невронна активност, която може да доведе до дълготрайни терапевтични отговори.

 

Източници:

https://www.cmu.edu/ni/news/2021/oct-2021/gittis-science.html