Изпитвате апатия, настроението ви е мрачно, подтиснато, изглеждате тъжни, вяли и пасивни... Посоченото описание е типично при хората, страдащи от дистимия. Дистимията или хроничното състояние на лека депресия въздейства не само на емоционалното състояние, но и се отразява на здравето.

 

 


Въпреки че дистимията се приема за лека форма на хронична депресия, специалистите смятат, че наличието й изисква взимане на мерки за преодоляването й и предотвратяване на развитието й в по-тежка форма на депресивно разстройство, изискващо терапевтична намеса и лечение.

 

 

Особеното за дистимията като емоционално разстройство е, че трудно се разпознава в поведението на засегнатия. От дистимия страдат и деца. Тревожен е фактът, че състоянието може да продължи години наред. Когато месеци, още повече години, лошото настроение, е част от личностната характеристика на даден човек, следва да се потърси по-разумно обяснение...

 

 

За дистимия са характерни типични признаци на депресия – ниска самооценка, липса на енергия, нарушения на съня. Иначе човек изглежда напълно здрав.
 

 

За основен симпом на дистимията се смята усещането за депресия ежедневно в продължение на две години. При децата и младежите периодът на тъга до една година е достатъчен показател.
 

 

Засегнатите обикновено не изпитват удоволствие и не могат да се веселят по време на забавления.
Особено характерен признак е и липсата на апетит или другата крайност – склонността към преяждане.

 

 

Останалите белези:

  • безсъние,
  • липса на сили, постоянно чувство за умора,
  • липса на интереси,
  • неспособност за концентрация,
  • трудно взимане на решения,
  • чувство за безпомощност, безнадеждност,
  • необяснимо чувство на вина,
  • постоянни оплаквания – от главоболие, храносмилателни разстройства и други, които не се поддават на лечение и нямат медицинско обяснение.

 

 

Причините
Причините за възникване на състояние на дистимия са комплексни. При клинични изследвания се отчита ролята на спецификата на отделния индивид. Първо като специфичен отделен биологичен организъм, който синтезира различно от нормалното ниво определени вещества като серотонин, който има пряка връзка с изпитването на емоции и способност да се взимат решения. Ниските нива на отделен серотонин са типични за хората в лошо настроение.
 

 

Според учените склонност към дистимия се проявява и по наследство. Такава се отчита при хората, чиито родители са страдали от депресия в младежките си години.
Смята се, че биологичните и генетичните фактори увеличават риска от изпадане в депресивно състояние около три пъти, докато стресът и средата действат само като ключов механизъм за влошаване на психо-емоционалното състояние.

 

 


Дистимията се развива обикновено в условия на липса на емоционална подкрепа от околните. Социалната среда играе водеща роля и за бързото преодоляване на проблема. Значението на средата е особено важно при изграждане на характера и личността в детството. Липсата на внимание, любов и грижа към детето се отразяват на характера на възрастния човек. Психо-емоционални и физически травми, прекалено силен натиск от страна на родителите развиват ниска самооценка и негативно възприятие на света.

 

Симптомите, по които да познаем дистимията