Наличието на телесни или психични оплаквания, които не намират потвърждение в проведените впоследствие  насочени изследвания, налага размисъл в насока наличието на т.нар. „фиктивно” разстройство (factitious disorder).


По същество „фиктивно” разстройство представлява ментално заболяване, при което засегнатият се държи или съобщава оплаквания, които могат да се отнесат към определено физическо или психическо заболяване. Хората с това разстройство умишлено създават или преувеличават симптомите си (или тези на друг човек, за когото се грижат), водени от вътрешна потребност да бъдат „третирани” като болни или наранени. Най-често в основата на това заболяване стоят тежки емоционални или стресови ситуации.


Форми на заболяването


Известни са два типа на заболяването:

  • „Фиктивно” разстройство, отнесено към самия засегнат – възпроизвеждат се психологични или физически признаци и симптоми. Пример е възпроизвеждане на симптоматика, типична при шизофрения. Засегнатият може да изглежда объркан, да прави абсурдни изказвания, както и да съобщава за халюцинации (например да вижда неща, които са недействителни или да чува гласове);
  • „Фиктивно” разстройство, отнесено към друг човек – при тази форма страдащият от това заболяване провокира или измисля симптоми на заболяване при друг човек, който най-често е под неговата закрила: дете, възрастен, инвалид, или пък животно. Най-често тази форма е съобщавана при майки (но може и при бащи), които умишлено „навреждат” или измислят оплаквания при детето си с цел да привлекат внимание.

Кои са алармиращите сигнали?

  • Драматична презентация на оплакванията, но с неясна медицинска история;
  • Неясна симптоматика, която не може да се контролира, засилва се по интензивност във времето, или се променя веднъж след като е започнало лечение;
  • Възобновяване на симптомите след първоначалното подобрение на състоянието;
  • Широки познания относно медицинската терминология, включително подробно описание на заболяването, чиито симптоми се „представят”;
  • Наличие на много белези от операции или други интервенции;
  • Поява на нови или допълнителни оплаквания след като резултатите от проведените дотогава изследвания са били негативни;
  • Поява на симптомите, само когато засегнатият е сам или не може да бъде видян;
  • Готовност за провеждане на различни медицински тестове, операции или други процедури;
  • Анамнеза за многобройни хоспитализации и посещения на различни специалисти, включително извън страната;
  • Нежелание на засегнатия медицински специалисти да разговарят или се свържат с членове от семейството, приятелите или предишни лекуващи лекари;
  • Нежелание за провеждане на психиатрична или психологична оценка;
  • Нежелание за напускане на болничното заведение или внезапно влошаване на състоянието, когато стане време за дехоспитализация.

Хората с "фиктивно" разстройство могат да имитират или лъжат за появата на определени симптоми. Те могат да се самонаранят с цел провокация на симптомите или умишлено да саботират оздравяването си, както и съвсем преднамерено да покажат по-лоши резултати при изследванията, които са им назначени.


Какво го причинява и кого засяга „фиктивно” разстройство?

Предполага се, че както биологични, така и психологически фактори играят роля в появата на това разстройство.


Рискови фактори са:

  • Злоупотреба в детска възраст или пренебрегване;
  • Често боледуване в миналото на засегнатия или на някой негов роднина, които често са налагали хоспитализация;
  • Неблагоприятна семейна среда;
  • Социално изолиране;
  • Професионален опит в сферата на здравеопазването;
  • Личностово разстройство.

Статистическите проучвания показват по-голяма честота на засягане на женския пол, като средната възраст на изява е около 34-годишна възраст. При около 42% от случаите се съобщава за депресия като придружаващо заболяване.


Голяма част от страдащите от това заболяване не могат да осъзнаят или да повярват, че тяхното заболяване е именно това. Те може да не са напълно осъзнати защо провокират симптомите на заболяването си. Голяма част от засегнатите могат да страдат от други ментални заболявания, в частност личностови разстройства.


Диагноза и лечение

Тъй като хората, страдащи от "фиктивно" разстройство могат да презентират симптомите на голям спектър от физически и психични заболявания, поставянето на окончателната диагноза е труден и дълъг процес, изискващ провеждането на много тествое, изобразителни техники, а в някои случаи и хирургични интервенции и други процедури.


Негативните резултати от всички целенасочени изследвания налагат в крайна сметка нуждата от провеждане на психиатрична или психологична консултация.


Окончателната диагноза се поставя на базата на изключване на фактическо физическо или психическо заболяване, както и от личните наблюдения по отношение на поведението на самия пациент.


Лечението включва провеждане на психотерапия и в частност е насочено към промяна на начина на мислене и поведение (когнитивно-поведенческа терапия).