Въпреки полезното действие на високите нива на инсулина в кръвта за централната нервна система, продължителните периоди от време, в които нивото на инсулина е високо имат негативно влияние върху когнитивния капацитет. Поддържането на високи нива на инсулин намалява преноса на този хормон до мозъчните клетки. Продължителната инсулинова резистентност - синдром, който се характеризира с високи периферни нива на инсулин и понижено усвояване на глюкозата, води до развитие на диабет тип 2.
Сред засегнатите пациенти се наблюдава понижаване на мозъчния обем, най-много в челния и слепоочния дял, както и нарушения в когнитивния капацитет. Дори и при отсъствие на хипергликемия се наблюдават нарушения в паметта при пациенти, които поддържат хронична хиперинсулинемия. Това подчертава значението на инсулиновата резистентност за когнитивната функция.
Значителните когнитивни изменения, които се наблюдават още в ранните етапи на инсулиновата резистнетност, се дължат на естествените процеси на стареене, диабет тип 2 и дуги фактори, които могат да прогресирят до развитие на клинично значим когнитивен спад, включително и деменция. Освен това е установена и значителна връзка между диабет тип 2 и риска от развитие на свързана с болестта на Алцхаймер деменция. Проучванията са показали, че при пациентите с диабет, рискът от развитие на деменция, която се дължи на характерните за болестта на Алцхаймер невродегенеративни изменения в мозъка, е 56% по-висок.
Различни механизми влияят на тези изменения в когнитивния капацитет. Поддържането на хронична периферна хиперинсулинемия, която се дължи на инсулиновата резистентност, характерна за диабет тип 2, намалява нивата на инсулина в мозъка. Това води до понижена чувствителност на невроналните инсулинови рецептори, което е свързано с понижен капацитет за елиминиране на натрупаните бета амилоидни плаки в мозъка. Също така се наблюдава и повишено фосфорилиране на тау протеините, които образуват неврофибрилерните възли в мозъка. Инсулинът има значение за регулиране на нивата на бета амилоидните плаки и благоприятства освобождаването им от вътреклетъчното пространство.
Амилоид бета се свързва с инсулиновите рецептори и нарушава техния капацитет за осигуряване на сигналната трансдукция, което влияе на процесите на запаметяване и учене. Диабет тип 2 е свързан с повишена клетъчна смърт в хипокампа чрез различни процеси, водещи до деменция, които не са свързани с натрупване на амилоидни плаки и възли от тау протеини. Такива процеси са оксидативен стрес, нарушаване на функциите на митохондриите, промяна в ензимите, участващи в програмираната клетъчна смърт и променена генна експресия.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5111529/
