Децаq диагностицирани с дислексия показват по-високи нива на емоционална реактивност, твърдят невроучени от Сан Франциско.

 

При гледане на видеа, стимулиращи емоция у децата, диагностицираните с дислексия показват по-силни физиологични и поведенчески реакции. Повишената емоционалност е обвързана и засилена активност на части от мозъка, отговарящи за възникването на емоции и осъзнатост.


 

В проучването са включени 32 деца, между 8- и 12-годишна възраст, с типична фонологична дислексия. Създадена е и контролна група от 22 деца без дислексия.

 

Децата са изпитани върху четене и писане. Проверяват се и техните реакции в по-емоционална обстановка, както и други когнитивни функции. Родителите попълват въпросници, събиращи информация за различните дейности и състояние на детето в ежедневието.

 

Всяко дете е прегледано и докато гледа кратко видео, подбуждащо добри или лоши емоции. Учените проследяват честотата на дишане, кожата, сърдечната честота и изражението на детето.

 

Публикуваните в Cortex резултати показват, че децата с дислексия експресират емоциите си повече чрез изражението си и физиологично са много по-реактивни.

 

Резултатите са подкрепени от ядрено-магнитно изследване на мозъчната дейност. То показало засилена връзка между предната част на дясната Insula и десния цингуларен кортекс – ключови структури за емоционалното състояние на човека.

 

Повечето деца с дислексия притежават по-добри социални умения, които досега са смятани за компенсаторен механизъм, но новото откритие предполага, че връзката между двете явления е по-скоро следствие на повишени емоционални възможности на неврологично ниво.

 

Въпреки възможността за добра социална реализация, при децата се среща и повишена предразположеност към емоционални разстройства, като депресия и стресови състояния.

 

Учените апелират, че след посочените открития, дислексията трябва да започне да се разглежда като комплексно състояние, повлияващо не само академичните възможности на детето.

 

Децата могат да развият обещаващи възможности в различни училищни занятия заради стабилните социални умения, но и трябва да бъдат поставени в спокойна и разбираща среда, заради по-голямата предразположеност към депресивни състояния.

 

Следващата стъпка от проучването е изследването на емпатията у деца с дислексия.

 

Учените се надяват набавените резултати да подпомогнат интервенциите при деца с подобни състояния и да се намали социалната стигма.

 

Пред News Medical Life Science, проф. Мариа Луиза Горно-Темпини, невролог и психиатър, отбелязва, че дислексията не е академичен или учебен проблем. Тя се дължи на различия в мозъчната дейност и за третирането ѝ има нужда от комбинират подход, включващ невролози, психолози и психиатри.

 

Източници:

https://www.news-medical.net/news/20201201/Children-with-dyslexia-show-higher-emotional-reactivity.aspx

https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0010945220304081?via%3Dihub