Редом със сърдечно-съдовите, онкологични и белодробни заболявания, сред най-големите убийци на съвременния човек е и едно психиатрично такова – а именно депресията.


В своите изследвания световната здравна организация (СЗО) окачествява депресията като един от бичовете на обществото, причинявайки големи морални и финансови щети и за съжаление – загуба на живот.


Депресията и обсесивно-компулсивното разстройство са две от най-разпознаваемите психиатрични заболявания и при подозирането им трябва винаги да търсим помощ от специалист. Носителсвото на такива черти на характера обаче не винаги е равнозначно на болест, а в някои случаи става въпрос за абнормност – отклонение от нормата, но все пак некласифицируемо като заболяване. Такива са разстройствата на личността.


Депресивната личност

Това е една от най-проблемите категории сред личностовите разстройства, защото нейните характеристики трудно се отграничават от тези на тревожното или зависимото личностово разстройство, както и понякога от леките варианти на същинската болест – депресия.


В исторически план, великите умове са изградили концепции за депресивната личност, мазохизма и себеувреждащата личност, които днес знаем, че се припокриват и съставляват една обща категория.


Всички те отразяват първична потребност за покорство, подчинение и срам – приемани като цена за социално свързване с останалите. При крайна изразеност тези черти придобиват  размера на готовност за болка и страдание и неспособност за понасяне на комплименти, постижения или щастливи събития.


Мазохизмът първоначално е описан като сексуална психопатия, но неговите предели са отвъд интимния живот, изразявайки се в прекалена зависимост от околните и трудности в изразяването на агресията.


Същинската меланхолия е лишена от романтичния оттенък, който често ѝ даваме – този тип личности са свръхсериозни, критични към себе си и останалите, без чувство за хумор и склонни към униние дори и при най-малкото отклонение от високите им стандарти. Те изпитват несъзнаван стремеж да накарат другия да изпита вина, заради това че не е покрил изискванията им.

 

NEWS_MORE_BOX


При това личностово разстройство има постоянен тъжен фон на настроението и песимистичен мироглед. Налице е липсата на енергия, вялост, отпуснатост, често оплакване и хипохондрия. Депресивните личности при несгоди или нужда от полагане на усилия ги обвзема пораженчество.


Нерядко те са обвзети от прекомерна скръб по чужди трагедии, а в поведението им може да се вкуси „аристократизъм на страданието“ – в него те разпознават знак за особено качество, което може да ги прави надменни.

Обсесивно-компулсивната личност

Другото име на това личностово разстройство е ананкастно. Негов прототип е мъж в средна възраст, професионалист, педантичен, упорит, емоионално стабилен до пълна предвидимост и пестелив. Обикновено в него разпознаваме образцов граджанин с високи стандарти и досадно поучителен. Той е увлечен в подробности до дребнавост, а подходът му към живота е лишен от хумор и удоволствия. Често разстройство е сред учени, лекари, администратори и занаятчии на финия ръчен труд – например часовникари и бижутери.


При ананкастното разстройство има преувеличение до гротеска на качества, които традиционно са стимулирани в развитите страни, като трудолюбие, упоритост, самоконтрол, стремеж към съвършенство. Умерената им проява осигурява социално желано поведение, но при ананкастната личност те са засиени до ригидност, перфекционизъм, липса на емоционална топлота и свръхсъвестност.


На тях им липсва гъвкавост и приспособимост към нови ситуации. Те държат на добре проверените начини за вършене на нещата и тиранично изискват това и от другите. Ананкастният е живо олицетворение на педантизма – придържа се към правилата, схемите и точните регламентации, дори когато това не се налага. Страхът от отклонение от рутината не допуска импровизации и не му позволява да достигне до оригинални решения.


Стремежът към съвършенство е краен и по-скоро спъва довършването на задачите  заради маловажни подробности, отколкото да помага. Дори банални дейности от ежедневието могат да се превърнат в бреме, ако се вършат под контрола на ананкастния. Раздразнението му от чуждата немарливост води до това, че той често се опитва сам да свърши всичко.


Моралните му изисквания са високи и той често е обвзет от мисли за свои незначителни грешки. За това и обикновено причинява повече страдание на себе си, отколкото на околните. В основата на перфекционизма му са липсата на увереност и страха от грешки, което го прави самокритичен. Ананкастният обикновено осъзнава безлподността на съмненията си, което ги прави още по-мъчителни.