При страдащи от депресия, още повече с няколко епизода през живота, се отчита по-висок риск от развитие болест на Паркинсон, констатират учени от Американската академия по неврология.
При преглед на данни от 560 хиляди души, живеещи в Швеция, невролозите констатират, че страдащите от депресия три пъти по-често развиват Паркинсон в сравнение с останалите хора. Индивидуалният риск е толкова по-висок, колкото депресията е по-тежка. Тежката депресия по принцип е състояние, което изисква лечение, проследяване от психиатър и често пъти хоспитализиране. За съжаление, заради стигмата в обществото много често тези болни не търсят помощ или то се предприема твърде късно.
Въз основа на заключенията от проучването американските невролози смятат, че депресията може да се смята за ранен признак на болестта още преди да са настъпили различимите ѝ белези като тремор, особена походка, скованост, неразбираема реч.
По повод изследването Карол Шрамк, клиничен психолог и директор на Клиниката по поведенческа неврология в Allegheny General Hospital, коментира, че отдавна споделя пред студенти, че когато при даден пациент има изявени симптоми на депресия, то няма начин да не са налични и други промени във функционирането на мозъка, които насочват за болест на Паркинсон, Алцхаймер, епилепсия и дори множествена склероза. Вероятността това да е така е много по-голяма, когато депресията настъпва късно в живота, допълва той.
Американски медици в ресора, които имат близък с Паркинсон, отбелязват, че действително са наблюдавали промени в поведението им много преди поставянето на диагнозата, които са ги поставяли в недоумение.
Все още не съществува нито лечение, което да предотвратява болестта на Паркинсон, нито да я излекува, но все пак засегнати и невролози се надяват, че такова ще бъде открито. Дори и понастоящем разпознаването на ранните признаци на болестта и хората, склонни да я развият е от полза. При навременното въвеждане на адекватно лечение все пак се подобрява качеството на живот при тези пациенти и семействата им.
Заключенията от проучването са публикувани в сп. Neurology.
