Депресията е свързана с повишен риск от когнитивен спад и нарушения в интелектуалните способности. Тези промени не само засягат качеството на живот на пациентите, но и увеличават риска от рецидиви на депресията. Ето защо фокусът на по-голямата част от клиничните проучвания за употребата на фармацевтичните продукти е насочен върху ползите както за лечение на депресията, така и за противодействие на когнитивните промени.
Основен риск при депресията е нейното хронифициране. Това е състояние, което засяга все по-голяма част от населението в световен мащаб. Лечението се основава на употреба на антидепресанти. Тяхното все по-разпространено приложение увеличава риска от развитие на хронична депресия и рецидиви. След началото на лечението, първоначално се наблюдава подобрение в съня и апетита. Тревожността и промените в настроението се повлияват на по-късен етап. Друга честа проява е нарушеният когнитивен капацитет - влошаване на концентрацията и вниманието, нарушения на паметта и способността за вземане на решения и изпълняване на ежедневните дейности.
Установено е, че депресията е свързана със значителен риск от развитие на деменция. Нарушенията на паметта, които са характерни за деменцията, често се запазват продължително време и не търпят подобрение, въпреки лечението. Различните терапевтични средства, които се използват за лечение на депресия, все още не предоставят ефективна терапия, която да осигурява защита срещу когнитивните нарушения. Действието на терапевтичния подход може да бъде директно или индиректно. Директното се основава на подобряване на интелектуалните способности, без изискване за предварително подобряване на настроението. Индиректното лечение, от своя страна, изисква предварително подобряване на настроението и емоционалния баланс. Освен това, в контекста на лечението на депресията, трябва да се оценят и промените в мозъка, които произлизат от това състояние.
Установено е, че депресията и стресът водят до пормени на молекулярно и клетъчно ниво. Това се изразява в нарушено предаване на нервните импулси, променена генна експресия, нарушена функция на невроните и промяна в структурата на клетките, които изграждат зоните от мозъка, отговарящи за настроението и когнитивните способности. Засегнатите дялове в мозъка са бадемовидното тяло, префронталната кора, хипокампа, таламуса, горният слепоочен дял и други. Лечението с антидепресанти променя процесите, протичащи в нервните клетки. Ето защо е важно фокусът да се постави върху елементите, които влияят на когнитивната способност, с цел подобряване качеството на живот на пациентите.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6520478/
https://www.psychiatrist.com/jcp/neurologic/cognition/cognitive-impairment-in-depression/
