Допаминът представлява невротрансмитер, който участва в различни мозъчни функции - контролира двигателната активност и емоционалните ни реакции, влияе директно върху центровете на удоволствие и е отговорен за нашата мотивация и концентрация.


Ниското ниво на този мозъчен „химикал“ може да допринася в значителна степен за чувството на тревожност, дори депресия и инертност. Лица, при които се отчитат постоянно понижени нива на допамин по-често се наблюдава пристрастяване към кофеин, захар и други стимуланти като цигари. Те са предразположени и към злоупотреба с различни наркотични вещества.


Стресът води до повишаване на редица хормони, от които е част допаминът, но заедно с кортизол и норадреналин. Допаминът е наричан още и молекула на любопитството, тъй като се синтезира в по-големи количества, когато се сблъскваме с нещо ново – независимо дали нова работа или придобиваме нови навици.



Изучаване на позната материя, заедно с даване на нещо ново като информация води също до повишаване на допамина и се затвърждава по-добре наученото - съответно и по-добра реконсолидация.


Ниските нива на допамин са свързани с болестта на Паркинсон, синдрома на неспокойните крака и депресия. Ниските нива са причина за прояви на изразена умора, без да са налице фактори, които да я предизвикват. Освен това засегнатите от дефицита на невротрансмитера са по- капризни, силно немотивирани. Изразена е и податливостта към поемане на рискове, които не са обосновани.


Пациентите се оплакват от проблеми с краткосрочната памет, управлението на ежедневните задачи и решаването на прости мисловни задачи.


Треморът на ръцете, загуба на баланс или координация, повишена скованост на мускулите и наличие на мускулни крампи са част от симптомите на болестта на Паркинсон. Стомашно-чревните симптоми, включително хроничен запек също са проява на допаминов дефицит.


Кръвните тестове за нивото на свободен допамин сами по себе си не дават особена информация за липсата или наличието на Паркинсон. Причината е, че така не може да бъде определено как мозъкът реагира на невротрансмитера.


Необходимо е назначаване на тест за допаминов транспортер. Това е образен тест, който включва инжектиране на радиоактивен агент (като багрило) в кръвното русло, след което се проследява транспортът му с помощта на еднофотонна емисионна компютърна томография.


Как да повишим нивата на допамин?


Независимо дали става въпрос за рисуване, писане, музика, танци или друго изкуство, творческите процеси значително повлияват в положителна насока нивото на допамин в организма.


Физическото натоварване също увеличава концентрацията на невротрансмитера, като паралелно с него и нивото на серотонин и ендорфин. Освен това е установена и връзка с неврогенезата – синтеза на нервни клетки, за които преди години се смяташе, че след раждането не се образуват нови. Резултат може да бъде налице дори и при кратка разходка.


Липсата на сън драстично се отразява на наличието на допамин още на следващия ден. На свой ред това води до понижена концентрация и затруднена координация. Липсата на допамин може да направи човек сънлив, както и липсата на сън също може да понижи нивата на допамина.


В периодите на ниска експозиция на слънчева светлина нивата на невротрансмитерите също спадат.


Важна роля за синтезата на допамин играе тирозинът. Тази аминокиселина може да се набавя чрез храни като бадеми, авокадо, банани, говеждо и пилешко месо, шоколад, кафе, зелен чай, яйца, прясно и кисело мляко, диня.


Референции:
1. Dopamine Deficiency, Cleveland Clinic;
2. Harvard Medical School, Dopamine: The pathway to pleasure