Тревожните разстройства са свързани с нарушена работна памет, което кара някои от учените да смятат, че подобряването ѝ може да има благоприятен ефект върху нивата на тревожност. Дали обаче това е така?


След изследване, публикувано в Psychophysiology, се констатира точно обратното. Изследователите намират, че група хора участвали в подготвителен тренинг показват повишена тревожност при изпълнението на заданието, в сравнение с контролната група, която не преминала през специалното обучение.


Според аторите на изследването Кристиян Крилон и екипа му това може да се обясни с една от теориите в когнитивната психология, позната като „конкуренция за ресурси“ между емоциите и познанието. Според нея тревожността нарушава когнитивното функциониране чрез „отклоняване на ограничените когнитивни ресурси от задачата към рисковете". Това означава, че подобряването на работната памет може да освободи ресурси, които да бъдат използвани за преценка на опасностите, което и на свой ред води до повишаване на тревожността.



При наблюденията си изследователите намират, че в контролната група, когато хората не са предварително обучени върху предстоящата задача и тя е сравнително трудна за тях, въпреки че са информирани за предстояща стресова ситуация, насочват усилията си към решаването ѝ, вследствие на което тревожността при тях пада. Това предполага, че колкото по-интересна и предизвикателна е задачата, толкова повече тя мобилизира и монополизира познавателните ресурси, оставяйки малко за проучване на опасностите и по този начин намалявайки тревожността. 


В групата, при която е имало предварителна подготовка за справяне със задачата, хората били по-стресирани и тревожни. Това означава, грубо казано, че те са имали време да мислят за страничните нежелани ефекти при разрешаването на проблема.


За бъдещи изследвания екипът препоръчва да се разбере как работната памет се обвързва със субективното усещане на тревожност и защитните механизми, за да се получи този резултат.


Работната памет представлява способността на мозъка да обработва и задържа нова информация с цел изпълнение на предстоящо задание. Смята се за „шофьора“ на паметта и също като него наблюдава и контролира входящите сигнали и решава върху коя информация ще фокусира вниманието си.