Емоциите, които изпитваме и проявяваме, могат да бъдат засегнати от психично или огранично мозъчно заболяване и да послужат като важен симптом за тяхното диагностициране.


За повечето хора е трудно да кажат кое в поведението или емоциите е нормално и кое – не е.

 


Макар и такива дефиниции да са предизвикателство за определяне, то в повечето случаи е много лесно да усетим, когато в поведението на някого има нещо като че ли „нередно“.


Има няколко качества, в чиято светлина психиатрията разглежда разстройствата на емоциите, и те са тяхната сила (интензитет), качество, вариабилност, адекватност и способност за субективното им разпознаване.


Отклоненията от нормата що се касае до интензитета са в две посоки – намаляване и увеличаване.


Нарастване на емоционалната експресия

Изразеното и трайно увеличение на силата на емоционалната експресия се наблюдава при манийно-депресивната болест. Освен трайни, проявите на висок интензитет могат да бъдат и краткотрайни, каквито се наблюдава при панически и фобийни разстройства, еуфория и др.


Хипертимия е болестно преобладаване на стенични емоции  - силна радост, веселост или гняв. Хипертимията е типична за манийния синдром и има различна степен на изразеност. Докато в леките форми веселостта може да бъде дори заразителна, а пациентът да се струва на околните одухотворен, то в крайните степени свръхмерността на емоциите му е очевидна, засилва се търсенето на еротични връзки, а радостта може да премине в гняв.


Хипертимията може да се наблюдава още и при болните от шизофрения. При тях обаче веселостта остава чужда и несъпреживяна за околните.


Дисфорията е комбинация от мрачно настроение, злоба, гняв и избухливост. Тя може да тласне болните към агресия – както вербална, така и физическа и дори към убийство. Белег е на органично мозъчно разстройство и се наблюдава най-вече като еквивалент на епилептично разстройство.


Страхът е нормална емоционална реакция и има защитни функции. Съществува и болестен страх обаче, при който се губи неговата защитна роля. Фобия е повтарящ се ирационален страх и желание да се избягват определени обекти, дейности или ситуации. Ирационален е, защото засегнатият човек добре осъзнава, че обектът на фобията му не представлява реална опасност. Фобийният пациент е напрегнат не само при контакта с обекта на страха си, но и при мисълта за него – т.е. това е изпреварваща тревожност.


Паническа атака е отделен период на силен страх и дискомфрот. Той настъпва внезапно и нараства бързо и може да е съпроводен със симптоми като сърцебиене, изпотяване, сухота в устата, усещане за задух или задушаване, треперене, болка в гърдите, световъртеж и замаяност, изтръпвания по крайниците и страх от предстояща смърт или подлудяване. Продължителността му е от минути до часове.


В случаите, в които страхът е изпразнен от конкретно съдържание и изпълва пациента с чувство за съдбоносна заплаха, то той е симптом, който може да говори за началото на шизофренно разстройство.


Тревогата е състояние, различаващо се от страха и по-обемно като понятие от него. Тя включва несигурност, безпомощност и надценяване на фактора, който я е предизвикал. Тревогата е емоционално състояние, което е възникнало в ситуация на неопределена опасност и проявяващо се в очакване на неблагоприятно развитие на събитията.


Тревогата е важен симптом на депресивните и тревожните разстройства.


Отклонения в качеството на емоциите

Еуфория. В света на науката този термин не носи позитивия смисъл, с който я е натоварило общественото мнение, и означава съчетание на веселост с глуповатост поради снижение на интелекта. Тя винаги сигнализира за органично разстройство на мозъка – било то от травматичен, възпалителен или интоксикационен произход (например алкохолно опиянение).


Мория е изразяване на щастлива безгрижност и склонност към плосък хумор и закачки, пациентите не могат да бъдат ангажирани в сериозен разговор. Морията се свързва с неспособност за планиране и организиране и също се смята за белег на органично мозъчно заболяване, по-точно на фронталния дял.


Патологичен смях и плач; емоционална инконтиненция. Те настъпват внезапно и поради неадекватността си се преживяват от пациентите като неподходящи и притеснителни. Освен при органични мозъчни увреждания, емоционалната инконтиненция се наблюдава още и при манийно-депресивна болест и хронична употреба на халюциногени.