Прекомерният прием на антибиотици в световен мащаб е голям проблем, който се свързва със сериозни последици за здравето и лечението на редица болести.
Най-често се споменава резистентността, която честият прием на антибиотици предизвиква сред различните бактерии. Освен този проблем обаче, изследователи от Общата болница в Масачузетс, Харвардското Медицинско училище, Медицинското училище в Бостън и от Медицинския център на Университета Ръш в Чикаго разкриват връзка между приема на този вид медикаменти и различните когнитивни нарушения.
В гастроинтестиналния тракт на всеки един човек съществува чревен микробиом, който включва различни микроорганизми - бактерии, гъбички и вируси.
Чревният микробиом е от голямо значение за поддържането на нормалната чревна флора в човешкия организъм, както и за правилното функциониране на имунната система.
Освен това бактериите, открити в гастроинтестиналния тракт могат да повлияят и върху мозъка. Тази двупосочна комуникация между централната нервна система и червата се осъществява посредством оста мозък-черва.
По този начин чревният микробиом участва в модулацията на развитието и осъществяването на функциите на мозъка през целия живот на човека.
Съществуват някои доказателства, според които промените в чревния микробиом биха могли да участват в развитието на различни психиатрични и неврологични състояния, като депресия, разстройства от аутистичния спектър, шизофрения, тревожност и болест на Алцхаймер.
Приемът на антибиотици може да доведе до изменения в чревния микробиом, тъй като те имат подтискащо действие спрямо бактериите. Тези промени могат да се наблюдават до няколко месеца или години след прилагане на съответната теряпия.
Проведеното изследване отбелязва ефекта от хроничната употреба на антибиотици при пациенти на средна възраст и тяхното влияние върху когнитивните функции на хората.
Учените наблюдават възможността на 15 129 жени да извършват различни задачи, които изискват когнитивни способности. Освен това те попълват въпросници, в които подробно описват своя прием на антибиотици през последните 4 години.
Вкючените участници са групирани спрямо техния антибиотичен прием - без употреба, по-малко от 15 дни, 15 дни до 2 месеца и над 2 месеца. Изключени са и възможните фактори, които биха могли да повлияят на резултатите, като възраст на пациента, образованието на него и близките му, както и други фактори.
След направените изследвания учените забелязват малко понижаване на познанията, психомоторната скорост и вниманието, в работната памет и способността на хората да учат. Антибиотичният прием е продължил над 2 месеца.
Заключението, до което стигат специалистите е, че наблюдаваните когнитивни промени след антибиотичен прием се равняват на 3 до 4 години остаряване.
Проучването е публикувано в сп. PLOS ONE.
Референции:
Association of midlife antibiotic use with subsequent cognitive function in women (plos.org) - https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0264649
