Учени от Отавския университет в колаборация с Берлинския университет откриха ролята на структурата периринална кора или кортекс в процеса на учене и запомняне.

 

В проучването са изследвани възможностите на модели да усвоят просто умение. Малка група неврони от кората са стимулирани, което предизвиква в моделите проста реакция.


 

Учените наблюдават процеса на учене и забелязват активация на неврони в перириналния кортекс. Те установяват, че той служи за междинна станция между хипокампуса и външните слоеве на мозъчната кора. Хипокамусът е част от лимбичната система и е обвързан с възприемането на място и смисъл на събитията.

 

Оказва се, че перириналната кора е най-високо в йерархията при обработка на информация в мозъчната кора. Тя приема информация от няколко сетива, обработва я и я изпраща към останалата част от мозъчната кора, което е съществено за процеса на запомняне.

 

При прекъсване на връзката между перириналната кора и невроните от повърхностните кортексови слоеве се наблюдава смущение, наподобяващо антероградната амнезия. При това заболяване липсва дългосрочна памет и пациентите забравят какво са научили или преживели изключително бързо.

 

Д-р Науд, невроучен и физик, извежда резултатите от статистическия анализ, а също създава изчислителен модел, изобразяващ обработката на информация в мозъка. Благодарение на системата се потвърждава, че бързата многократна активация на някои неврони има значение за процеса на учене

 

Екипът успява да пресъздаде бързата стимулация на невроните, но с по-висока честота, което подобрява възприятието на стимула от опитните модели. Д-р Науд обяснява пред TechnologyNetworks, че бързата активация се асоциира с процеси като учене и осъзнаване, т.е. възможността ни да осъзнаем или разберем нещо е по-голяма, когато то причинява такива „искри“ в невроните ни.

 

Предишни проучвания са разглеждали връзката между хипокампуса и зоните, свързани с вземането на решения, например перириналната кора. Досега обаче не се е обръщало значително внимание на обработката на информацията в тази зона и изпращането и към повърхностните слоеве на мозъчната кора, което се оказва ключова стъпка, без която запомнянето е невъзможно.

 

Следващата стъпка от проучването е да се разбере как изглеждат сигналите на перириналния кортекс към по-ниско стоящите структури и какво е отношението им към процеса.