За беда или щастие, голяма част от времето ни минава на работното място. Ето защо за никого не е изненада, когато се каже, че работнта среда е един от основните фактори, отразяващи се върху нашата психика.


Именно на този въпрос е посветен и тазгодишният световен ден на психичното здраве.

Виновна ли е работата?


Не е работата, която е отговорна за разрастващата се епидемия от депресия и тревожност в световен план. Дори напротив – самият трудов процес има благоприятен ефект върху човешката психика.


Част от определението за нормална личност включва и желанието за работа. Грешният подход към нея, както и условията, които носи са това, което разболява хората. 

  • Трудовият процес като източник на стрес

Ако хората, имащи проблем с работата си, се анализират задълбочено, малка част от тях ще поставят акцент именно на този проблем.


В действителност, самото изпълнение на работните задължения създава тревоги и напрегнатост основно у хората, които са ново работно място и които все още не са се адаптирали. Това е съпроводено с напрежение, тъй като все още не са напълно наясно какви са изискванията и дали ги покриват задоволително.


Сериозен проблем има обаче, когато в продължителен план квалификацията на служителя не съвпада с поверените му задачи – независимо по чия вина е създалото се несъответствие.

  • Взаимоотношенията

Това няма да изненада никого. Работното място ни принуждава да общуваме с хора, невинаги отговарящи на нашите „изисквания“ и на това умение се учим още от училище. В работата обаче, служителите не само трябва да се търпят, а и често са зависими един от друг.


Отношенията с висшестоящите често са източник на тревога, като основни причини за това се посочват нереалистичните изисквания, негативното отношение и често променящи се разпореждания.


Самите висшестоящи или работодатели обаче също се изправят пред сериозни психологични проблеми. Един от тях е този, че не могат да намерят у служителите си достатъчно мотивация и лично ангажиране с мисията и целите, които са поставили пред екипа.

  • Работата е обременена с допълнителни стресори

Работата може да не е особено стресираща, но мисълта за загубата ѝ – напротив! Според статистиката несигурността по отношение на работното място е един от водещите фактори, оформящи професионалния стрес.

 

NEWS_MORE_BOX


Трудовата дейност носи със себе си и заплащане. Някои ще кажат дори, че това я отличава от хобитата. Но човек колкото и да харесва работата си, ако доходите, които тя му носи са недостатъчни за достойно съществуване, рано или късно този негативен поглед ще обхване и самата дейност, не само възнаграждението ѝ.

Индивидуалността като фактор

Съвременното общество в западните държави поставя акцента повече от всякога върху индивидуализма и то не само в личен, но и професионален план.


Все по-често, независимо дали става въпрос за групова работа или не, всеки човек по отделно се опитва да „блесне“, да привлече внимание върху себе си и способностите си. Това може да бъде източник на допълнителни дивиденти – финансови и морални – и се интерпретира като ключов фактор в контекста на личното щастие и удовлетвореност.


В случай на провал обаче, тази индивидуалност го облича изцяло с нашата лична отговорност за това.

 
В обществата, в които колективът и неговото благо са издигнати над индивидуалното, психични разстройства като депресия, тревожност и личностови разстройства се срещат чувствително по-рядко.

Как стресът става дистрес?

За стреса се говори много – реакцията на бой или бягство, когато човек, изправен пред изпитание, физически се подготвя да излезе невредим от него. Известни са ползите от тази адаптационна проява на организма.


Изпълнението ѝ ангажира хормонални промени в тялото и продължителното поддържане състояние на стрес води до изтощение и дистрес. Приема се, че синдромът бърнаут е краен етап на този процес.Смята се, че професионалното изпепеляване засяга тези хора, които в началото влагат душа и сърце в работата си – те са силно отдадени и вярват в каузите, за които работят.


Натрупването на негативни резултати с времето, причинени от ригидността на системата, административни неуредености и куп други пречки и неудачи поражда в тези хора първо разочарование, а в последствие – неудовлетвореност и цинизъм в израз на „безопасен“ отговор. Някогашните им обекти на дейност – хора, пациенти, клиенти – се обременяват с негативните чувства и се превръщат във врагове.


Колкото хора има, толкова и различни причини има за професионален стрес. Лична отговорност на всеки неудовлетворен е сам да потърси къде точно се крие причината за неговото нещастие. С тази ценна информация той вече ще е преполовил пътя към решението.