Бърнаут ("burn-out") синдромът е известен още като болестта на професионалното изчерпване. Това понятие се използва в специализираната литература като синдром на "коровото прегаряне". Американският психиатър Хърбърт Фройденберг през1974 г. го определя като синдром на "високата цена и високите постижения". Основанията му за синдрома се появяват след наблюдение над колегите му, които непрекъснато се претоварвали в професионалната среда и развивали много специфична клинична картина, която за всеки можело да бъде със строго специфичен симптом или комплекс от симптоми.

 

При този синдром се наблюдава повишеното чувство на интелектуално, емоционално и физиологическо изтощение. Без да се въвеждат строги дефиниции, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личностното развитие - физиология, емоция, поведение и всички настроения, обвързани с остри психоемоционални кризи - суицидни желания, както и развитие на болести като инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, прекомерно затлъстяване, мигрена, астма и при някои мъже дори стерилитет. През последните години психиатрите се обединяват и провеждат редица проучвания сред отделни специалности - полицаи, лекари, учители, журналисти, научни работници и други. Според данни на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари 70% от българските лекари страдат от този синдром.


 

През 1982 г. е изработен модел за оценка на психологическия статус в бърнаут режим. Известен е като "Maslach Burnout Inventory" - MBI. За негов основоположник се счита американският психолог Кристина Маслах, която в екип с колежката си Сюзан Джаксън, разработват модел за оценка на когнитивните нарушения при синдрома на професионалното изчерпване. Целта има е била да стадират заболяването и да отграничат ясни и точни симптоми на база психологическа увреденост вследствие на претоварения работен режим. Развитието на синдрома според тях се базира на несъответствието между личност и професия, както и непропорционалното преразпределение на ежедневието за почивка и работа. Кристина Маслах определя шест основни области на несъответствие при хората със синдром на професионалното изчерпване.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Областите са представени от прекомерни изисквания към работещия и неговите реални възможности, повишен стремеж към независимост на професионалното поприще, както и повишен градиент на желание за приложение на контрол и степен на контролируемост на работници и персонал.

 

Други области на развитие на синдрома са повишените нива на вложени усилия в работата и липса на добра оценка или недооценяване на работния принос. Синдромът обхваща и областите на отсъствие на позитивизъм в отношенията на работното място, както и отсъствие на справедливост във взаимоотношенията по време на работа. Етичните принципи на личността, както и повишените изисквания за работа към персонала са последният описан, но не и последен по важност, критерий за оценка на бърнаут синдрома.

 

Малко по-късно американският психолог Арч Харт констатира определени различия между емоционалния стрес и синдрома на професионално изчерпване, който се простира в границите между физическа хиперактивност и емоционално изчерпване от претоварването с работа.

 

В продължението - симптоми и рискове при бърнаут синдрома.