Учени от Израел и САЩ са успели да разработят нов метод за ранна диагностика на паркинсонизъм, основан на оценка на промяната на тембъра на човешкия глас, съобщава The Daily Telegraph.



Със сегашните методи на диагностика, болестта на Паркинсон се открива трудно и почти невъзможно в начален стадий. Диагнозата може да се постави със сигурност, едва когато броят на увредените двигателни неврони е толкова голям, че да предизвиква такива симптоми като трайна скованост на крайниците, тремор и дори нарушения на равновесието.


Когато заболяването се установи в напреднал етап, лечението не може да забави прогресията на заболяването, но не и да възстанови увредните неврони и съответно - двигателните функции.


Авторите на новото изследване поясняват, че диагностиката в най-ранен стадий и своевременното лечение могат да предотвратят разрушението на нервните клетки в съответната област на мозъка с приблизително 60%.


Известно е, че паркинсонизмът нарушава функциите на всички мускули, дори и тези на гърлото, което рано или късно води до промяна и пресипналост на гласа.


Досегашните опити за ранна диагностика на неврологичното заболяване, основаваща се на промяна в тембъра и характеристиките на гласа, не дали достатъчно добри резултати.


Израелския професор Shimon Sapir, успял да разработи алтернативен подход към анализа на гласа и създал компютърна програма, улавяща минимални изменения в тембъра, неуловими за средностатистическия човешки слух.


В Израел и САЩ били проведени пилотни изпитания на новия метод за диагностика на Паркинсон сред 52 души – 38 болни от неврологичното заболяване и 14 здрави доброволци. Получените резултати потвърдили ефективността на новия метод.

 

Според учените, разработили новия метод на диагностика, той ще бъде ефективен при изследване на хора с наследствена предразположеност към заболяването, и ще позволи започването на терапия още в най-ранния стадий на Паркинсон.


 

Болестта на Паркинсон е едно от най-честите невродегенеративни заболявания. Това е бавно прогресиращо заболяване, което се характеризира с наличие на тремор при покой, забавеност на волевите движения (брадикинезия) и повишен мускулен тонус (ригидност).


Заболяването е диагностицирано за първи път през 1817г., когато англичанинът Д-р Джеймс Паркинсон описва характерните клинични симптоми. Свързаните със заболяването биохимични промени в мозъка на пациентите са идентифицирани през 1960г.


Обхваща около 80% от случаите с паркинсонов синдром, като средната възраст при която се появяват първите оплаквания е около 55 години и за двата пола. Приема се, че болестността от Паркинсонова болест е приблизително 160/100 000, а заболяемостта - 20/100 000 годишно. Бялата раса има по-голям риск да развие това заболяване. Рискът за развитие на болестта нараства с възрастта. Болестта се среща във всички части на света, но е по-честа сред европейците (бялата раса), отколкото сред населението на Африка. Източноазиатците имат среден по големина риск. Среща се по-често при мъжете, отколкото при жените.