Болестта на Паркинсон се отличава с наличие на тремор. Това е неволево и неконтролируемо движение, треперене. Може да се наблюдава на крайниците или главата. Отчитат се още скованост, неподвижност на мускулите, забавено движение, проблеми с баланса, координацията. Тоест болестта афектира силно способността за движение на тялото.
Треморът или треперенето е първият признак на заболяването, въпреки че има изключения, при които не се отчита. Вярно е и обратното, не всеки, който има тремор непременно страда от болестта на Паркинсон, той може да е признак и на друго заболяване.
Заболяването започва с тремор на единия крак или ръка или само от едната страна на тялото. Треперенето се влошава, когато въпросният крайник не се използва в будно състояние и обратното, когато крайникът се използва или в спящо състояние треморът не се проявява или е по-слаб.
С течение на времето болестта засяга мускулите на цялото тяло, което води до проблеми като констипация или с преглъщането на храната. В късните стадии болният говори трудно, лицето му изглежда безизразно. При някои се наблюдават и ментални проблеми като деменция.
Обикновено симптомите се появяват във възрастта между 50-60 години, но е възможно да възникнат и по-рано.
Проблемите с движението се дължат на увреждане на специфични нервни клетки в мозъка, които произвеждат допамин. Благодарение на допамина се формират сигнали до тази част на мозъка, която отговаря за контрола на движението.
При заболяването тези клетки се увреждат, в следствие на което намалява количеството на синтезирания допамин. Резултатът е наличие на проблеми с движението на тялото и негови части.
Все още не са ясни причините, поради които допаминобразуващи клетки престават да функционират. Освен остаряването, изследванията показват, че причините могат да се търсят и в замърсяването на околната среда. Установява се и наличие на определени дефектни гени, които се повтарят при болни от Паркинсон, но все още не може да се твърди за подобна генетична връзка.
Заболяването е прогресивно, въпреки че се развива бавно в течение на дълъг период от време, години наред. Днес съществува и добро лечение на заболяването, което осигурява воденето на качество на живот.
Диагнозата се поставя след провеждане на анамнеза и неврологично тестване, което включва оценка на състоянието на мускулите. Тестват се рефлекс на мускулите, силата им, начин на движение, зрение. От значение са характерните особености за настроението на болния. В някои случаи диагнозата се поставя след като се види начинът на въздействие на изписаните медикаменти при болест на Паркинсон.
Възможно е при поставянето на диагнозата лекарят да изисква някои изследвания, но те са необходими с цел отхвърляне на други заболявания с проява на подобни симптоми. Не съществува лабораторно изследване, което да показва наличието на болест на Паркинсон.
Лечението е симптоматично, т.е. болестта не може да се излекува. Постига се единствено контрол на симптомите. Практика е медикаментозното лечение да започне при влошаване на симптомите, тогава, когато започнат да вредят на качеството на живот.
Леводопа е медикаментът, с помощта на който се постигат най-добри резултати. Взиман продължително време и в големи дози обаче лекарството дава някои странични ефекти, поради което някои специалисти предпочитат в ранния стадий на заболяването да използват други медикаменти. За съжаление, техните странични ефекти са повече без в същото време да дават добрия резултат на леводопа. Ето защо се смята, че назначаването на терапията зависи много от индивидуалния случай и се определя строго индивидуално докато се постигне желания ефект.
При лечението се прилага и електростимулация на тези части на мозъка, които отговарят за движението.
За доброто състояние на пациента специалистите препоръчват храненето да е здравословно, да се почива по-често, да се извършват физически упражнения.
Някои факти за заболяването:
- Заболяването прогресира с различен темп при всеки засегнат. Факт е, че прогресира бавно. При някои, години наред се наблюдават слаби до умерено изразени симптоми, като тремор на едната ръка.
- Болестта при повечето не рефлектира върху работоспособността. Влошаването се случва след години. При придобиването на умения за адаптиране към състоянието, работните задължения отново не биха били проблем.
- За болния е от изключително значение да запази активна роля в грижата за здравето си – да намери квалифициран лекар, на който може да се довери, да изпълнява назначеното лечение и постоянно се информира за заболяването, например, какъв начин на живот е подходящо да води, към какво хранене да се придържа и т.н.
- Депресанти се предписват при хора, които не успяват да се справят с мисълта за заболяването.
- Полезна е обмяната на опит с други засегнати от болестта.
- Болестта на Паркинсон рефлектира върху живота на цялото семейство, не само на засегнатия. Болният действително се нуждае от подкрепа, както важно е и обратното - при избор на решения от негова страна да се вземе предвид мнението на всички останали членове от семейството.
