Болестта на Алцхаймер е хронично прогресиращо дегенеративно заболяване на мозъчната кора и е най-често срещаната форма на деменция при лица над 65 години. Средната възраст на изява на болестта е 78 години като при жените честотата е по-голяма, което е свързано с очакваната по-голяма продължителност на живот.
 
Като рискови фактори могат да се посочат фамилната обремененост, която е обвързана и с по-ранна проява на симптомите преди 50-годишна възраст, както и наличието на някои генетични фактори, които са свързани с по-висок или съответно по-нисък риск за развитие на болестта. 
 
Заболяването деменция се изразява в глобално нарушение на когнитивните функции, което води до затруднение в ежедневното функциониране на индивида. Наруженията в паметта не са единствен фактор за поставянето на тази диагноза.
 
Симптомите на болестта по времето на тяхната изява и честотата на тяхното разпространие могат да се представят като:
 

1.Нарушения в паметта

Първоначално се развива паметов дефицит за близки събития. Често първият симптом на болестта се явява повтарящото се задаване на един и същ въпрос или разказването на една и съща история. Болният често забравя за насрочена среща, а при комуникация загубва основната тема на разговора. Впоследствие се развива нарушение и в дълготрайната памет.
 

2.Нарушение в зрително-пространствената ориентация

Нарушението е свързано преди всичко със загубата на ориентация в тесни и открити пространства. Проблеми се наблюдават също при писане, четене, смятане, разчитането на карти, знаци и др. Един ранен индикатор за нарушението в зрително-пространствената ориентация е разчитането на стрелките на часовника и опит за негово нарисуване.
 

3. Нарушения в говора


Болните често изпитват затруднение в намирането на правилната дума и при назоваване на даден предмет. Наблюдава се обедняване на езиковия речник и загуба на речевата инициативност като цяло, които резултират в една глобална афазия (липса на говор ) в крайния стадий на болестта.
 

4. Нарушение в ежедневните дейности на индивидa

Т.нар „обикновени” неща като ядене, обличане, готвене, и др. представляват истинско предизвикателство за болните от Алцхаймер. В ранните стадии, особено засегната е писмената реч.
 
Характерна за болестта е също загубата на абстрактното мислене, вземането на решения и тяхната реализация.

 5. Психиатрични нарушения

 
В напредналите стадии на болестта, с все по-чуждия за болния заобикалящ го свят, е честа появата на чувство за страх, агресивно поведение, параноидни делюзии - илюзии за отравяне, ограбване или маниакална ревност.
 
Характерни са също и зрителните „измами”- напр. припознаване на човек от телевизора като човек от неговото близко обкръжение. Нарушенията в паметта и загубеното чувство за реалност могат да са причина болният да търси отдавна починал човек или обратното - да отрича съществуването на съвсем реален човек.
 
Чест съпътстващ симптом още в ранните стадии на болестта е депресията, която има чисто органична причина. При болните от Алцхаймер често се наблюдават и делирни състояния, провокирани от остри заболявания, в следоперативния период или след прием на неподходящ медикамент.
 
В крайните стадии на болестта се наблюдава тежка деградация на личността. Комуникацията с тях е невъзможна. Те не могат да станат от леглото и да се самообслужват .Често настъпващите усложнения от залежаване са и непосредствена причина за леталния изход.
NEWS_MORE_BOX

 
Диагнозата се основава на снетата анамнеза, като се търсят данни за фамилна обремененост и наличието на изброените по-горе нарушения, на невропсихологическите тестове, както и на най-надеждните изобразителни техники - скенер и ЯМР. На получената снимка често се наблюдава характерната корова атрофия и в повечето случаи и вентрикуломегалия - разширение на страничното мозъчно стомахче.
 
Лечението е симптоматично с ацетилхолинестеразни инхибитори, както и с Memantin. За овладяване на психичната симптоматика се използват невролептици и антидепресивни медикаменти.