В предишната част: как да разпознаем заболяването
Причини за болестта на Алцхаймер
Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са изяснени. Хипотезата за натрупване на амилоидни протеини в мозъка е най-дискутирана. Най-солидните данни, подкрепящи тази хипотеза, са от изследване на случаи на ранна проява на болестта на Алцхаймер при наследствено обременени.
Мутациите на гени, които се свързват със заболяването, се откриват при половината от пациентите с ранна проява. При всички пациенти мутациите водят до прекомерен синтез на специфична форма малки белтъчни частици в мозъка, наречени алфа бета (Aβ).
Много учени смятат, че при по-голяма част от спорадичните случаи, не по наследство, натрупването им се получава, вероятно защото организмът не е в състояние да транспортира тези частици, а не защото има излишък в синтеза им. На този етап учените търсят начини да намалят количеството на Aβ амилоидните протеини в мозъка.
Рискови фактори
Остаряването е основен рисков фактор. Вероятността от развитие на Алцхаймер скача два пъти на всеки 5 ½ години при възрастните над 65 до 85 години.
От друга страна само 1-2% от 70-годишните възрастни са засегнати от болестта. Според някои проучвания около 40% от 85-годишните са с Алцхаймер. Въпреки това при най-малко половината от възрастните над 95-години не се наблюдават признаци на заболяването.
Установени са някои гени, чието наличие показва повишен риск от развитие на болестта на Алцхаймер, но генетичният фактор не означава непременно, че заболяването ще се прояви при носителя им. На този етап учените са на мнение, че носителството на гена аполипопротеин Е носи най-висок риск за развитие на болестта на Алцхаймер. Този ген има три алела - apoE2, apoE3 и apoE4. При повечето научни изследвания се намира, че вариантът apoE4 е с висок риск от развитие на болестта на Алцхаймер. Наличие на apoE4 в общата популация варира до 30%, като по- често се докладва за 8-15%. При носителите на едно копие на този ген се наблюдава два-три пъти по-висок риск от развитие на болестта на Алцхаймер. При тези с две копия, което се среща при 1% от населението, се отбелязва 9 пъти по-висок риск. Въпреки двойното носителство обаче, това не означава, че болестта ще се появи. При 40% от хората, които развиват Алцхаймер без да има информация за заболяването в рода и тези, които го развиват в по-късна възраст, се установява носителство на гена apoE4.
Това означава, че при по-голямата част от пациентите с Алцхаймер не се установява генетичен риск. Повечето експерти са против провеждането на тестове на пациентите със случаи на болни от Алцхаймер в семейство за носителство на apoE4, докато не се открие ефективно лечение срещу заболяването.
Изследването ще бъде основателно едва при откриването на терапия, която предпазва или отлага значително развитието на болестта на Алцхаймер.
Резултатите от повечето изследвания показват, че по-висок риск от развитие на болестта се среща при жените. Но от друга страна продължителността на живота при жените е по-висока. Дори и този факт не изравнява данните. Предполага се, че по някакъв начин развитието на заболяването е обвързано с женския полов хормон естроген.
Ето защо много учени предлагат естрогенът да не се предписва на жените след менопауза с цел да се предотврати повишаването на риска от развитие на болестта на Алцхаймер.
Травми на главата в детството, особено при носителите на гена apoE 4, също се свързват с по-висока честота на проява на болестта според някои научни изследвания.
Изведени са и резултати, че при хората с ниско образование (неполучилите основно образование) по-често се наблюдава Алцхаймер, което на този етап не може да се обясни.
