В първа част: какво представлява болестта на Алцхаймер, какво е деменция

 

Симптоми на болест на Алцхаймер
Началото на болестта на Алцхаймер се развива постепенно и е бавно прогресивно. Обикновено членовете на семейството първи забелязват белезите на загуба на паметта, които се приемат за нормална част от възрастта. За съжаление, едва когато влошаването на когнитивните способности започва да влияе на качеството на живот на семейството, близките си дават сметка, че деменцията не е особеност само на остаряването.



При болест на Алцхаймер са типични проблеми с краткосрочната памет, т.е. засегнатият често губи представа за скоро случили се събития. Например, забравя да изключи ютията, да приеме доза лекарства по график. Характерни са промени в обичайните навици, речево изразяване и поведение, характерни за дадената личност. Например, наблюдава се по-ниска спонтанност, апатия и изолиране от социални контакти. Това са особености на ранната проява на заболяването.



При прогресиране на болестта се наблюдават проблеми в абстрактното мислене и други интелектуални способности. Засегнатият започва да бърка числата, пресмятането, да не може да чете, защото не схваща буквите, трудно организира ежедневните си дейности.



По-нататък смущенията включват промени в поведението, които изглеждат безпричинни като раздразнителност, възбудимост, гняв. Белег, по който може да се различи заболяването също така, е загубата на способността за адекватно обличане.



По-късно болният не е способен да се ориентира за месеца и годината (започва да губи тези понятия), да не помни адреса си или накъде отива. Болният губи ориентация и се скита, не е способен да води разговор. Често настроението му е изменчиво, неотзивчив е, губи способността да контролира освобождаването на пикочния си мехур и червата.



В напреднал стадий на Алцхаймер болните губят напълно способността си да се грижат за себе си.
Фаталният край при тези болни настъпва обикновено вследствие на влошено общо здравословно състояние или развитие на сериозно заболяване, като пневмония. При тези пациенти, при които болестта на Алцхаймер се развива по-късно, фаталният край по-често се дължи на друго заболяване, например сърдечно-съдово.



10 признака на болестта на Алцхаймер
Експертите обръщат внимание на следните най-типични симптоми на заболяването:


  • загуба на паметта,
  • трудност при изпълнението на ежедневни задачи,
  • проблеми с речевото изразяване,
  • загуба на ориентация за времето и пространството,
  • намаляване на способностите за взимане на решения,
  • проблеми с абстрактното мислене,
  • загуба и забравяне мястото на вещите,
  • промени в настроението,
  • промени в поведението,
  • промяна на личността,
  • загуба на каквато и да било инициатива.



В реда на нормалното е да се наблюдава отслабване на паметта и способността за научаване на думи с остаряването. В действителност когнитивните способности на 50-годишна възраст са 60% от тези на 20-годишна при всеки човек.



Леки когнитивни нарушения
Популярна е погрешната представа, че диагнозата деменция се поставя, когато способностите на засегнатия да мисли са силно влошени. Действително прогресирането на заболяването на Алцхаймер е толкова скрито и бавно, че пациентите навлизат в напреднал стадий, когато пораженията върху паметта са тотални.



Заболяването обаче може да се открие в ранния му стадий по наличието на леки когнитивни нарушения на личността. При засегнатите се наблюдава отслабване на когнитивните способности, което се установява с невро-психологични тестове преди още да са се проявили сериозните признаци на заболяването. Това са стандартни тестове за проверка на паметта и мисленето, част от които много наподобяват тези за интелигентност. За да се разработят, така че да дават коректни резултати, е работено с хиляди души. Тестовете достоверно представят налични отклонения от нормата при когнитивните способности. При ниски резултати, когато отговорите са само около 7%, се смята, че съответният човек е с влошени когнитивни способности.



Разглеждат се няколко форми на влошаване на когнитивните способности. В най-общия случай се наблюдава загуба на паметта, но не и на способностите да се планират действията и да се проследява причинно-следствената връзка. Този тип е познат като амнестичен. При него се наблюдава висок риск от развитие на болестта на Алцхаймер в следващите няколко години. Хората със запазена памет, но неспособни да вземат решения или неспособни да проследят причинно-следствените връзки при събитията – приема се за неамнестично нарушение на когнитивните способности – са с нисък риск от развитие на болестта на Алцхаймер.



Възлагат се надежди за разработването на лечение, което да забавя прогресирането на заболяването. Ето защо се смята, че е от изключителна важност амнестичното нарушение на когнитивните способности да се разпознава отрано.


В продължението: причини за болестта на Алцхаймер