Д-р Антонина Кардашева е учредител и изпълнителен директор на Фондация за развитие на емоционалната интелигентност в България. Тя е национален координатор по Емоционална интелигентност за България към Международното общество по емоционална интелигентност (ISEI), Ню Йорк, САЩ. В практиката си, извън дейността по обучения, психотерапия, коучинг и менторство в сферата на емоционална интелигентност, д-р Кардашева е сертифициран управленски консултант (СМС) в областта на човешките ресурси, член е на УС на Българската асоциация на управленските консултантски организации (БАУКО) и на Комисия по обучение и сертифициране към БАУКО. Тя има богата академична преподавателска дейност, международно признат изследователски опит в областта на емоционалната интелигентност. Нейната експертиза се допълва и от авторството на няколко монографии и стотици научни доклади, бизнес консултанска и психотерапевтична практика.
Води дисциплини в Нов български университет. Има 12 години преподавателска дейност във Варненския свободен университет и 2 години в Casa College, Cyprus.

Провеждала е обучения в продължение на 3 години в академични общности в Хюстън, САЩ, по различни теми - "Психология на парите", "Психология за родители", "Омагьосания кръг в детството".

 


 - Д-р Кардашева, минаха 2 месеца от въвеждането на извънредните мерки заради новия пандемичен вирус. Може ли да се каже на този етап, че пандемията ни промени?

 

Да, появата на явлението COVID-19 е безпрецедентна в света на ХХI век. В период на бурна дигитализация и бум на технологии, за няколко дни осъзнатата ценност на живота промени всичко. Много хора бяха забравили за смисъла да живеят и се радват на дните, семействата, приятелите. Те приемаха духовността, добротата, милосърдието за слабост, само защото бяха увлечени от надпреварата да са инфлуенсъри, хайлайф, мегахит, ексклузивни и др. подобни. Новата ситуация постави еднакви условия за всички и напомни, че пред болестта и смъртта сме равни. Новата ситуация наложи непознати условия за живот и усили чувствителността към инстикта ни за оцеляване.


Последствията от вируса докоснаха най-много емоциите на хората, най-силно провокираха стереотипното фиксирано мислене и поставиха пред изпитание навичното поведение. Знаем, че COVID-19 е вирусна инфекция с тежки последици, такива е имало много в минали периоди, но много хора не знаеха, че страхът от оцеляване може да подарява разум. Благодарение на вируса някои от тях възприеха този период сериозно и имаха достатъчно време да направят анализ на историята на живота си и вероятните изходи от ситуацията. 

 

 - Кои хора са най-засегнати от промяната в начина ни на живот и какви рискове крие необходимостта от налащата се бърза промяна в поведението, мисленето?

 

Промяна настъпи при всички, но тя най-силно повлия тези, които до този момент не осъзнаваха, че животът и здравето са ценности с най-висок приоритет. Промяната засегна тези, които мислеха, че професионалната реализация, кариерата, богатството, лукса са най-важните в живота им. Наложи им се да осъзнаят, че те са част от съществуването им, че единствено здравето е ресурсът, на базата на който могат да реализираш всичко останало. Да цениш живота, който е непредсказуем по времетраене е привилегия за осъзнатите хора. Да, животът е процес на съществуване, но животът е ценност, когато се възприеме чрез осъзнат смисъл, морал, етика.


Личностната промяна често настъпва при невъзможност да останеш в зоната си на комфорт. Колкото по-силен е натискът от средата, ограниченията, липсата на възможност за контрол, толкова по-ясно изразена е промяната на личността. Различаваме се по индивидуалните си реакции на промяна. През този период при една група хора промяната стана бързо, безпроблемно, разумно. Те бързо се адаптираха към новите условия и започнаха да помагат и обучават безплатно. Много хора се обединиха и намериха смисъл да са съпричастни на другите. За други хора тази промяна е все още мъчителна, емоционално разрушителна, поради факта, че фокусът им е останал центриран към себе си и собственото им оцеляване.


Промяната за някои хора е шанс, а за други риск! Важна е интерпретацията на понятието промяна. В речника на българските термини, думата промяна е обяснена като „изменение към нещо ново, различно, както и резултатът от това изменение; смяна, замяна“. Промяната носи енергия, емоционален заряд, готовност за справяне на борбените, енергични, активни хора, които бързо се адаптират и мобилизират сами. Те разчитат на собствени ресурси и енергия. Промяната може да е риск за тези, които очакват, изискват, отлагат, пасивно наблюдават, бягат от отговорност и търсят да подчертаят негативните ѝ аспекти.


Във всеки човек има ценни ресурси, които най-явно се проявяват в период на промяна. Важно е те навреме да бъдат открити и вложени при постигане на промяна.

 

 - Медицинските лица са най-засегнати в настоящата криза. Те са на първа линия в борбата срещу COVID-19; не само у нас, но и по света при голяма част от медицинския персонал липсват защитни средства; при нас се добавят и фактори като недобра материална база; медиците са изложени и на най-голям риск относно собственото си здраве и живот и това на семействата им... Какво се случва в психологически план при тези хора?

 

Изпитвам изключителен респект към тези хора, които с чест изпълняват Хипократовата клетва. Тази група хора са много специфични като личности – емпатийни, фокусирани да помагат, с готовност показват на пациент, че в период на болест той не е сам. Много от тях владеят тайнството на терапевтичния подход, на топлата дума и отношение. Именно тези хора в тези месеци бяха и са все още най-близо до тежко болните. За тях да лекуваш болни от COVID-19 е кауза, смисъл, призвание, респект към човешкия живот. 


Лекарите и медицинските сестри са тези специалисти, които в сегашната ситуация доказват призванието на професията си. Те ценят живота повече от всеки друг професионалист, защото са се сбогували с хиляди пациенти, на които по много причини не са успяли да помогнат. Емоциите тъга, скръб, печал от загубата, макар и на пациент най-трудно се преработват. Колкото и устойчив да е човек, раздялата с живота е специфичен момент, който остава отражение като посттравматично стресово разстройство. Всеки в подобен момент си прави много дълбочинен анализ - какво е важно, кое е ценно, къде е смисълът да продължавам. Лекарите и медицинските сестри са избрали за себе си смисъла на живота - да помагат чрез уменията и знанията си на хората да живееят. Така, както във военна ситуация войниците от армията, военновъздушните и морски сили намират смисъл да защитават свободата и суверинитета на народа си.


Намирането на смисъл да си полезен лекува стресовите състояния и емоциите, особено тъга, скръб или печал.


Често срещаните прояви на страх, паника, апатия, гняв, безперспективност при лекарите са естествени емоционални защитни реакции в ситуация на пандемия. Те са адаптивни емоции, чрез които хората се подготвят за промяна на мислене, решения, начин на живот.  Промяната настъпва тогава, когато сме готови да приемем своите реакции, новите условия на средата и решенията си за следващите стъпки в живота си.  При много лекари вероятно все още не е настъпил моментът на приемане, който насочва към мисли за бъдещето. Все още много хора живеят с миналите си емоции от преди два месеца и се чудят защо не се чувстват добре. 

 

 - Д-р Кардашева, прави впечатление, че при самите лекари реакциите, поведението към ситуацията е различна. При едни се наблюдава сякаш прекалено афиширане на необходимостта от спазване на мерките, акцентиране върху усложненията на болестта,  дори по-висока реактивност към пациентите, при други точно обратното, сякаш има едно неглежиране, дори абдикиране от задълженията им. На какво се дължи тази разлика в поведението? Как бихте я обяснили като психолог?

 

Професията лекар е само общата рамка на професионални компетентности и умения, но личността, която реализира тези знания и умения е основният фактор за лекарско поведение. Всеки човек чрез поведението си, проектира своята уникална емоционална система и вътрешен свят на ценности, вярвания, убеждения. Колкото този вътрешен свят е дисхармоничен, противоречив, непоследователен, толкова по-силно реактивни прояви ще се наблюдават във външната среда. Добре е да подчертаем, че именно индивидуалните различия на тези професионалисти са причина за различни поведения, спрямо еднакви условия на средата. 


В професионална среда поведението на специалистите има три посоки на ориентация: към резултата от дейността, към хората в процеса на работа или към самия себе си. Ориентираните към резултата лекари са тези, които бяха далеч от семействата си и лекуваха денонощно, и продължават каузата си. Ориентираните към хората са тези, които организират, приобщават, обединяват, помагат. Последната група лекари, вероятно водени от силни его-процеси използват даже и тази ситуация, за да са ориентирани към себе си с цел да изпъкнат или получат облаги или дезертират от отговорностите си.


Многообразието на човешките различия по цвят на очите, тен на кожата, косата, ръст, пол, гени, поведение и др. оформя  богатството на човешкия вид. Цветната палитра на емоциите и поведението ни създава красотата на света, който преживяваме и взаимоотношенията, чрез които общуваме или сивите оттенъци в него. В черно сивата гама са мислите и емоциите на хората, които много добре се вписват в профила „хейтър“. Омразата няма професия, а човешко измерение.

 

 - Каква е най-адекватната подкрепа, която можем да дадем на медиците в този изключително рисков за тях период? Срамно ли е медик да потърси психологическа подкрепа? Какви са примерите по света, дори да не взимаме предвид пандемията?

 

Професионалната роля не ни прави недосегаеми от промените на човешката природа и особености на личността. Всеки човек в различни периоди от живота си преминава през състояния на стрес, криза, болест, травми и най-разумният подход е да се потърси специалист. Така, както лекарите се грижат за физиологията на хората и промените в соматичния им статус, така психолозите се грижат за психичния статус. Вирусните инфекции засягат хора с намален имунинет, а той е зависим от психичния им статус.


В много от престижните клиники по света има психолози, които се грижат за медицинския персонал, в авиацията, в армията също. Професиите с висок интензитет на рискови ситуации са предразположени към интензивни промени в личностната и професионална реализация. Последиците са първоначално невидими, но с течение на времето могат да доведат до много сериозно дезадаптивно поведение. Сегашната пандемична ситуация отключи симптоми на професионално изпепеляване при хора, които най-малко са очаквали, че ще реагират по този начин. 


Всеки човек, който уважава собствената си личност би трябвало в моменти на необяснима промяна в настроението, поведението или когнитивната дейност да се довери на специалист – психолог. Осъзнатата потребност да се „прегледаш и довериш“ на психолог е доказателство за високо ниво на емоционална интелигентност.


В моята практика имам клиенти от различни професии, включително лекари. Благодаря им за доверието и се радвам на успехите им след промяната.

 

 - Може ли уплашеният, тревожният лекар да бъде полезен? И доколко опасен може да бъде уплашеният, тревожен пациент?

 

И двамата са опасни за себе си, защото нарушават емоционалния си баланс, а оттам и хормоналния си баланс. Знаем последствията от нарушен хормонален баланс за цялостното соматимно здраве и имунната система и податливост към вирусни инфекции. Уплашеният или тревожен лекар двойно може да усили състоянието на пациента като допълнително го сугестира и изпише неадекватна медикаментозна терапия. Именно тук е важен въпросът за екологията на личността на пациента! Доколко пациентът е в безопасна среда, когато е под влиянието на лекар с емоционални проблеми. В медицинската психология е описан ефекта „ятрогения“ – влошено здравословно състояние „причинено от лечителя“. Лекарите имат приемуществото да лекуват и благодарение на доверието. Плацебо ефектът е помагал на много пациенти и с тежки диагнози, но пациентите винаги усещат емоционалното състояние на лекаря и силно емоционално се влияят от него.
Добре е преди да лекуваме другите, да излекуваме първо себе си!

 

 - Какво работи в практичен план, за да се постигне баланс, когато медикът се чувства безсилен тревожен, изтощен, а изборът му е да продължи да се отдава професионално?

 

Вярването, че лекарят е длъжен да работи постоянно и да лекува е мит, и знаем за много случаи, които доказват лекарски грешки вследствие на преумора. Емоционално интелигентният подход предполага да споделим за тревожността, умората и изтощението и да намалим заетостта си при възможност.


Човек може да е пълноценен в професията си, независимо дали е лекар или не, само когато той самият се чувства балансиран. Балансът се постига чрез пропорцията: работа - почивка. Лекарите най-добре знаят, че при преумора мозъкът ни функционира чрез компенсации, намалено внимание, слаба моторика, разсеяност и др.  В такива случаи преуморените лекари могат да са по-опасни за пациентите от самите болести.

 

 - Правителството у нас рязко отслаби извънредните мерки. Това постави медицинската общност в деликатно положение, на изоставени, пожертвани... Как ще се отрази това в психологически план на медиците ни?

 

За мен деликатното положение идва от липсата или намалената лична отговорност на хората, които не се грижат за безопастността на другите, а и за себе си. Много се снижи социалната осъзнатост и отговорност. В период на пандемия преодоляването на разпространение на зараза не е отговорност само на правителството, а и на гражданите. В тази ситуация е важно добро управленско ръководство във всяка от болниците, за да се защити достойнството на медицинските екипи и се възвърне респекта към техния професионализъм. И, разбира се, дисциплиниращи строги санкции за нарушителите на предприетите социални мерки. 

 

 - Нуждаят ли се медиците от нашето съдействие? Какво можем да им дадем? Как?

 

Да, определено медиите могат да отразяват по-често и по-задълбочено случаите на излекувани хора, като обръщат внимание на лекарите и екипите допринесли за това. Един излекуван човек има история, семейство, мечти, реално лекарите спасяват всичко това, а не само биологичното тяло. 


Мисля, че е време да се отличат реалните професионалисти – медици от псевдо такива. В последните години доверието към тях доста спадна, поради злоупотреби с клинични пътеки и в същото време много от ценните лекари са непознати поради скромността си. Именно медиите могат да ги извадят от анонимност и насочат прожекторите към каузата да се спасява човешкия живот и се подчертае техният личен модел на професионално поведение.