Д-р Антонина Кардашева е учредител и изпълнителен директор на Фондация за развитие на емоционалната интелигентност в България. Тя е национален координатор по Емоционална интелигентност за България към Международното общество по емоционална интелигентност (ISEI), Ню Йорк, САЩ. В практиката си, извън дейността по обучения, психотерапия, коучинг и менторство в сферата на емоционална интелигентност, д-р Кардашева е сертифициран управленски консултант (СМС) в областта на човешките ресурси, член е на УС на Българската асоциация на управленските консултантски организации (БАУКО) и на Комисия по обучение и сертифициране към БАУКО. Тя има богата академична преподавателска дейност, международно признат изследователски опит в областта на емоционалната интелигентност. Нейната експертиза се допълва и от авторството на няколко монографии и стотици научни доклади, бизнес консултанска и психотерапевтична практика.
Води дисциплини в Нов български университет. Има 12 години преподавателска дейност във Варненския свободен университет и 2 години в Casa College, Cyprus.
 Провеждала е обучения в продължение на 3 години в академични общности в Хюстън, САЩ, по различни теми - "Психология на парите", "Психология за родители", "Омагьосания кръг в детството".

 

В края на месеца Фондация за развитие на емоционалната интелигентност поставя втората за година Седмица на емоционалната интелигентност. В периода 29 октомври – 1 ноември ще се проведе Втората международна конференция на тема Emotional Intelligence - Smart Strategy for Health и Сертификационно професионално обучение по емоционална интелигентност. 2019 година е Световна година на емоционалната интелигентност. В тази връзка в София ще гостува лидерът на Международното общество по емоционална интелигентност (ISEI) – доц. Джон Пеллиттери.


 

Обръщаме се към Антонина Кардашева с молба да ни разкрие малко повече от познанията на тази професионална общност и смисъла, който можем да търсим от приложението им в ежедневието ни...


 - Г-жо Кардашева, какво, всъщност, представлява емоционалната интелигентност?

 

Емоционалната интелигентност е модерен термин и все още неясен за някои хора.  Някои от тях определят емоционалната интелигентност като способности на личността да възприема емоциите си, да ги разбира, да ги използва и управлява. Други я обясняват като социална компетентност, чрез която се управляват взаимоотношенията в социалния живот. Има и тенденции, емоционалната интелигентност да се определя като комплекс от личностни характеристики, които подпомагат личността да използва и управлява информация, свързана с емоционални процеси. 

 

В многообразието от различия на хората - генетични характеристики, вторични белези, поведение, темперамент, характер, трудно е точно да се определи какво е емоционална интелигентност. Ще попитате защо, нали? Защото всеки от нас възприема и преработва информацията от външния свят чрез вътрешни уникални процеси и системи на познание, което наричаме интелигентност. А емоциите са фасилитаторите на тези процеси, те са агентите на интелигентността. В тази перспектива, Емоционалната интелигентност може да е комплексното знание на човека за разпознаване и използване на своя емоционален капацитет. 

 

 - Откога в науката започва да се говори за емоционална интелигентност и влиянието на емоциите върху организма и здравето ни? Какво знаят учените със сигурност до този момент?

 

За първи път терминът „емоционална интелигентност“ е споменат през 60-те години на ХХ век в литературна критика и в текстове по психиатрия. Следват много научни публикации, в които се правят опити да се определи емоционалната интелигентност като способност, компетентност, личностна черта или комбинация от тях.


Интересът към емоциите и емоционалните процеси датира още от доначучния период, когато основно се обсъжда лицевата експресия като ефект от емоцията и готовността на човека да оцелява. Оттогава са и коментарите за връзката между емоционалната интелигентност и здравето. В трудовете си „бащата на медицината“ Хипократ, писани между 430 и 200 г. пр. Хр.  е описал четирите телесни течности (humors) като основа за типа личност и ги е свързвал с емоционалните преживявания и здравето. 

 

За подобна връзка съществуват текстове и в Библията. През перспективата на християнството, се споменава, че „веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“, както и че „мирът в сърцето е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите“. През 12 век Маймонид – средновековен юдейски философ, равин и лекар – пише, че целта на лекаря е да помогне на пациентите си да поддържат своя емоционален баланс, защото бодростта може да помогне да бъдат облекчени и излекувани болестите. По-късно, през 1628 г. английският лекар Уилям Харви споменава, че умственото разстройство, което провокира прекомерна радост или тревожност засяга също и здравето на сърцето.

 

Научният психоаналитичен подход, силно развиващ се през 20 век отчита силната връзка между сърдечните болести и потискането на емоции като гняв. 

 

А през 1995 г. Ханс Селие въвежда понятието „стрес“ и създава теория, според която детайлно разглежда взаимоотношенията между психично, емоционално и физиологично здраве. Неговият последовател Ричард Лазарус  изяснява, че физиологичният индекс на стресовата реакция - в случая хидрокортизон се активизира от преживяването на заплаха и страх. Той много дълбочинно изяснява ефектите от физиологичния и психичния стрес: страх, гняв, депресия, тревожност и обяснява защо всяка от тях разболява личността. 

 

С развитието на емоционалната интелигентност и невронауките, които изследват емоциите на мозъчно, химично и физическо ниво, днес със сигурност разглеждаме темата за емоции и здраве като взаимно свързана система. Именно емоционалната интелигентност може да помогне да личността в осъзнаването коя емоция е логично да се използва в конкретна ситуация, какъв да е нейният интензитет и с каква продължителност.

 

 - Българинът е по-скоро негативно настроен човек. По-какъв начин негативните емоции определят битието ни? А здравето ни?

 

Емоциите на българина са рефлексия на мисловните модели, а те доста често са фиксирани – тромави, статични, предразсъдъчни. Разбира се, че мисленето е и проекция на факторите, които влияят на неговия живот. Българинът е негативно реактивен, поради многото неконтролируеми обстоятелства, с които той е принуден да се съобразява. Негативните емоции разболяват личността, защото са израз на незадоволени потребности, завишени претенции и нереалистични цели, и се проявяват чрез физиологична симптоматика. 


Ние избираме какви емоции да преживяваме и затова емоциите определят битието и актуалното ни здравословно състояние. Емоциите ни определят решенията и успеха ни. В очите на незадоволения човек има злоба и гняв, защото той пасивно чака, изисква, докато очите на щастливите хора показват радост от умението, че сами са постигнали целите си. Те намират подход към всичко, докато първите изграждат защити и търсят външни причини за неблагополучията си.

 

Добре е да приемем и осъзнаем причините за негативните си емоции. Това е емоционално интелигентен подход. Преработката и трансформирането им е много важен процес, който всеки човек може да изгради и развие. Процесът на осъзнаване и преработка на емоции е формулата за здравословен и качествен живот, за рационални и креативни решения, за избор на дългосрочна жизнена позитивна ориентация и взаимоотношения.

 

 - Какъв е механизмът, по който едно добро EQ би ни помогнало да разчупим собствените си окови и се радваме на по-добро настояще? Какво е по силите ни да направим/променим за добро в тази насока?

 

Най-ценното е да изследваме нивото на емоционалната си интелигентност периодично, за да се изследват сферите с емоционални дефицити. Вече имаме два професионални теста за измерване на български език. Методът TEIQue e преведен, стандартизиран и адаптиран за България. Щастлива съм да споделя, че в съавторство с проф. Мария Радославова създадохме първия български метод за дълбочинно изследване на емоционална интелигентност – KREIS.

 

 - Как се измерва емоционалната интелигентност?

 

Чрез въпростници за самооценка, когато изследваме личностни черти. Има методи, които изследват способности за възприятия на лицева експресия също. Много богата е методологията в света. Това, което е важно да знае всеки българин, е, за да може да се получат значими и реални данни, методът за изследване трябва да е на български език. Иначе данните се изкривяват и не са достоверни. 

 

 - Фондация за развитие на емоционалната интелигентност е организация, която сте учредила тази година. И вече имате 6 основани клуба в различни български градове. Това ли е "хапчето" българското общество да се справи с агресивността си, била тя и пасивна - да изгради по-добро самочувствие, основано на емоционално осъзнаване...

 

Фондация за развитие на Емоционалната интелигентност е алианс за знание и международен център за обучение. Много сме щастливи за интереса към нас! 


Да, Емоционалната интелигентност е умна стратегия за пълноценен живот, за здраве, за осъзнати и качествени взаимоотношения. Ако емоциите ни са хармонизирани, то ние много бързо развиваме емоционална зрялост, а тя е моделът за щастие!


Сертифицираните експерти по емоционална интелигентност, обучени в нашите програми са подготвени да развиват уменията на хората във всички социални сфери. В нашите клубове членуват психолози, адвокати, терапевти, коучове, лекари, IT специалисти, учители, изследователи, счетоводители и др. Всички те са убедени, че емоциите са най-ценният ни човешки ресурс, който е важно да познаваме и използваме интелигентно!