Нарушаването на социалните норми в днешно време със сигурност не е такъв „поведенчески грях“ какъвто е бил преди 100, 200 или 1000 години. Имало е епохи, през които грубото прегазване или дори лекото отклонение от обществените порядки е осигурявало на нарушителя изключване от социума или по-тежки наказания.


В съвременния свят на глобализацията, лесното общуване и придвижване предизвикването на общоприетите морални устои се е превърнало в нещо обичайно и се приема за нормално – особено когато това е дело на младите хора.


Истината обаче е, че всяко общество функционира върху някакви както писани, така и неписани правила и норми на поведение – били те строги или не. Тяхното сериозно прекрачване е обект на нормативни актове и е законово уредено.



Именно последното създава и трудностите около концепцията за антисоциалната личност – такава диагноза създава възможности за злоупотреба, разграничава се трудно от „нормалното“ криминално поведение и е натоварена с морална оценъчност.


В такъв случай кое е характерно именно за антосоциалното разстройство на личността?

Антисоциалната личност

Прототип за това отклонение е млад мъж, който в детството си често се е случвало да проявява жестокост към животни или деца. Обикновено той е привлекателен, но въпреки това няма трайни връзки – общува с лекота и бързо прави запознанства, но също толкова бързо използва, мами и зарязва злоупотребените без да изпитва угризения.


В същината на тази абнормност основно място заема не „криминалният“ стил на поведение, а дефицитът, който го обуславя – а именно невъзможността за създаване на връзка на лоялност или обич, неразпознаване на чувството за вина и неумение за извличане на поука.


Невъзможността за истинска близост е причината за безсърдечното и грубо отношение на тези хора именно към онези, които са им се доверили или изпитват чувства към тях. Лекотата, с която причинява физическа болка, обида или унижение, е придружена от грубост и егоцентризъм.


Този тип личност има известна актьорска дарба – умее да играе, да предразполага и да спечелва другите с чар – само за да ги използва. Тази привидна емоционална живост контрастира с хладността и липсата на чувствителност към преживяваното от другите.


Антисоциалният човек е нелоялен – това не е типичният престъпник, а по-скоро самотен авантюрист. Сблъсъкът му с органите на реда не води до поука, а скрупулите и чувството за вина са му чужди.


Личният им живот е белязан от бързопреходни връзки, а евентуалните бракове обикновено се разпадат. Една от най-тежките последици от поведението на антисоциалните личности е отношението им към техните деца – често ги малтретират и изоставят. Наличието на антисоциален родител е една от най-големите травми на детството и предпостава за бъдеща личностова абнормност на детето.

 

NEWS_MORE_BOX


Сред най-характерните черти на това разстройство е импулсивността – тези хора внезапно сменят работа, местоживеене, цели, въвличат се прибързано в „изгодни“ проекти. Антисоциалният не е практичен и по правило се проваля поради своята импулсивност.


Любопитно е, че при тези хора има намалена възбудимост на симпатиковата нервна система, от където и – намалена склонност към тревожност, в резултат на което дори в екстремни ситуации тези хора запазват хладнокръвие. Те са търсачи на силни усещания и нямат страх от непознатото.

Граничната личност

Наричана още „borderline” включва в себе си два подтипа – импулсивен и граничен тип. В основата на това отклонение са три базисни вида увреди – проблеми в идентитета (нестабилни отношения, чувство на празнота и скука), нарушена регулация на импулсите (импулсивност и автоагресивно поведение) и нарушена регулация на емоциите (емоционална нестабилност и гняв).


Прототип за нея е човек с неустойчив идентитет – често не знае кой е и какво иска, а нормалният наблюдател би го определил повече като незрял, отколкото като абнормен.


Граничните са екстроверти – обичат компаниите, забавленията и шегите. Могат да проявяват агресия, но това е най-често към предмети и рядко към хора. Те имат изразена склонност да действат неочаквано и без обмисляне на последиците и тенденция към сприхавост и конфликти – особено при оспорване или критикуване на импулсивните им действия.


Тези личности демонстрират привидна лекота на справяне, неподчиняемост, анти-авторитарност, бунтарство, неуморимост и промискуитет.


Хамелеонската им природа ги прави непредвидими включително и за самите тях. Тяхна отличителна черта са суицидните жестове с очевидна манипулативна същност – например опит за предотвратяване на раздяла. Самите те обаче не го правят преднамерено и не отчитат как действията им се възприемат като манипулативни от околните.